Сблъсък на гигантите зад кулисите: така могат да бъдат описани действията на Вашингтон и Пекин на откриващия се в Манила форум, посветен на 50-годишнината на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). САЩ искат да се увеличи натискът върху Северна Корея, както и върху строителството на китайски бази в Южнокитайско море. От своя страна Пекин, който се съгласи да подпише документа за кодекса на поведение в морето, ще се опита да привлече организацията в орбитата на своето влияние.
През август АСЕАН отбелязва половин век от своето създаване. Срещата ще се проведе във Филипините, една от държавите основателки на организацията, в която членуват общо 10 страни. Преди тържественото мероприятие ще се състои конференцията на министрите на външните работи.
Държавите членки на АСЕАН са предимно развиващи се страни. Но даже ако не се отчитат природните ресурси, с които те разполагат, икономиките на АСЕАН заемат седмо място в света по размер, а това прави организацията важен играч в световната политика. По тази причина не е изненадващо, че на откриващата се в събота конференция ще пристигнат министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън и министърът на външните работи на Китай Уанг И.
Титинан Понгсудирак, учен от университета в Банкок, заяви, че конференцията ще се превърне в арена на съперничеството между Китай и САЩ в дискусиите за Южнокитайско море и Северна Корея. Това ще бъде основното предизвикателство пред организацията, която ще се опита да запази независимата си политика.
Присъствието на Северна Корея
Ситуацията става интересна, тъй като в Манила трябва да пристигне и външният министър на Северна Корея. По-рано вестникът South China Morning Post съобщи, че американските дипломати са се опитали да убедят домакините на форума в необходимостта Пхенян да бъде изключен. Помощник-държавният секретар по въпросите за Източна Азия Сюзън Торнтън подчерта, че действията на Северна Корея са в конфликт с целите на регионалната среща, чиято основна задача е да предотвратява конфликти.
Същевременно двама филипински държавни служители отговориха, че е по-разумно да се даде възможност на Северна Корея да присъства на форума. Те обясниха, че по време на диалога ще бъде по-лесно представителите на Пхенян да бъдат убедени да прекратят провокациите.
Тилърсън няма намерение да разговаря с представителите на Северна Корея. Той има планирани срещи с Лавров, Уанг И, с министрите на Япония и Австралия.
По отношение на Южнокитайско море предишният и настоящият курс, който следва американската администрация, е следният: под претекста да се защити свободата на мореплаването стои идеята да се предотврати разширяването на китайската експанзия и построяването на военни обекти от китайците на спорните и изкуствените острови. При президента Доналд Тръмп американските кораби вече два пъти пресякоха 12-милната зона на тези острови.
Кодекс за поведение в Южнокитайско море
Неотстъпчивостта на Китай в териториалния спор е в полза на американците. Част от държавите членки на АСЕАН виждат в лицето на САЩ възможен съюзник. Но преди конференцията в Манила Пекин предприе умен ход, чиято цел беше да успокои съседите. След продължилите много години преговори, служителите на Китай и АСЕАН подготвиха документ, наречен Кодекс за поведение в Южнокитайско море.
Под него трябва да сложат своите подписи представителите на АСЕАН и Китай. Проектът на документа установява редица норми на поведение за страните, като предполага и оказване на сътрудничеството в Южнокитайско море. Освен това в кодекса се подчертава, че „това не е инструмент за разрешаване на териториални спорове“.
Според ръководителя на отдела за Югоизточна Азия към Руската академия на науките Дмитрий Мосяков това събитие е сериозно. „В ситуацията на американско-китайското противопоставяне, което променя цялата структура на международните отношения в Южнокитайско море, Пекин най-накрая започва да върви в посока на компромис със страните от Югоизточна Азия. Дълго време Китай не искаше да подписва такъв кодекс. Той смяташе, че ще развива отношенията и ще подписва съответните документи отделно с всяка държава“, обясни Мосяков.
Позицията на АСЕАН се състои точно в това: да подпише с Китай общия кодекс за поведение в Южнокитайско море. И фактът, че Пекин се съгласи на този документ показва една сериозна промяна в китайската позиция: търсене на компромис с АСЕАН.
„По-рано беше сключено споразумение с Манила за това, че филипинските рибари имат правото свободно да ловят риба в района на рифа Скарбор, т.е. това е територия, която Китай формално е обявил за своя. Пекин се съгласи филипинските рибари да ловят риба там, където те винаги са го правили. Налице е промяна в китайската политика“, посочи експертът.
Много дипломати и специалисти смятат, че рамковото споразумение има по-скоро символичен характер. „Такива принципи като мирното разрешаване на споровете бяха одобрени от различни страни и без рамковия кодекс“, отбеляза експерт от университета Дзинан в град Гуанджоу.
В заключителното комюнике АСЕАН обаче не уточнява онези действия на Китай, които предизвикват най-голяма тревога: създаването на военни обекти в спорните острови. Освен това самият кодекс няма задължителен характер.
Независимая газета
