След завладяването на развалините на джамията Ан Нури в Мосул Министерството на отбраната на Ирак побърза да обяви приключването на битката за града. Но там все още има снайперисти джихадисти, периодично се чуват избухвания на снаряди и стрелби. Сблъсъците в кварталите на стария град с останалите там членове на терористичната групировка „Ислямска държава“ продължават.
Започва битката за Ирак
Не е толкова важно обаче колко дълго време ще продължават последните огнища на боевете с джихадистите в Мосул. По-важното е какво чака Ирак след поражението на „Ислямска държава“ и окончателното освобождаване на територията на страната. Съществуват притеснения, че след приключването на битката за Мосул ще започне битката за Ирак. Тя ще бъде още по-ожесточена и кръвопролитна, като ще се води между арабите шиити, арабите сунити, кюрдите, туркмените и християните, а резултатът може да бъде окончателната фрагментация на страната по етнически и религиозен признак.
При Садам Хюсеин, независимо от репресивния режим, повечето от иракчаните се чувстваха като граждани на една държава, заедно с която бяха част от арабския и ислямския свят и в която се развиваше икономиката. Сега отношенията в Ирак се изграждат на базата на клановата, племенната, религиозната и етническата принадлежност и лоялност. Държавните структури и институции са слаби и неефективни, а хазната са празни.
Ситуацията се усложнява от намерението на Масуд Барзани на 25 септември 2017 г. да проведе референдума за независимостта на Кюрдистан, както и от взаимните претенции на кюрдите и арабите за Киркук, който не влиза в състава на кюрдската автономия, но се контролира от силите на пешмергите. Съществуват обосновани опасения, че между арабите и кюрдите може да започне въоръжено противопоставяне заради петрола.
Неблагоприятната икономическа ситуация
По някои оценки, Ирак ще се нуждае от около 60 млрд. долара за възстановяването само на районите, които са освободени от терористичната групировка „Ислямска държава“. Въпросът е откъде да се вземат тези средства в условията на падане цените на петрола, търговията с който носи 99% от държавните доходи? Но ако бъде прието решение да се проведе конференция на страните донори, то международната общност ще покаже на иракчаните своята готовност да им съдейства за възстановяването на държавата. Преди това обаче трябва да бъдат гарантирани определени задължителни условия. Основно това засяга въпросите за борбата с корупцията, постигането на компромиси с всички политически сили на страната, последователно провеждане на политически и икономически реформи, повишаване на прозрачността на държавните поръчки и разпределянето на държавните договори, спазване правата на човека, готовност за разрешаване на междурелигиозните и териториалните спорове чрез диалог. Основното тук е, че държавата трябва да спечели доверието и подкрепата на широки слоеве от местното население.
Арабите сунити
По-конкретно става дума за арабите сунити. Те се чувстват отхвърлени в съществуващата политическа система в Ирак. Подкрепата от страна на тази група от населението на страната стана един от факторите за успеха на „Ислямска държава“ през 2014 г., когато джихадистите на практика без съпротивление завладяха значителна част от територията на Ирак. Без интеграцията на арабите сунити в държавните структури и без увеличаването на броя на техните представители в органите на властта, в армията, в полицията и в специалните служби няма да може да се възстанови в страната междурелиозния мир, както и да се гарантира вътрешната сигурност.
Кюрдистан
Бъдещето на Ирак в голяма степен зависи и от резултатите от диалога в Кюрдистан между основните кюрдски политически сили, а също така от намаляването на напрежението около Киркук между кюрдите и Багдад. Засега дори няма единство между самите кюрди.
Важно е обаче иракчаните сами да решат своята съдба. Те трябва да се научат да се слушат взаимно, да правят взаимни и разумни компромиси и отстъпки. Другите страни трябва да спрат да разглеждат Ирак като площадка за решаване на собствените си интереси и безцеремонно да се наместват във вътрешните работи на страната. Това се отнася за САЩ, Иран, Турция, Израел, Саудитска Арабия и даже за Работническата партия на Кюрдистан. Задачата на международната общност е да създаде условия за вътрешен диалог. Не бива да застава на страната на дадена държава и не бива да използва едни иракчани срещу други за постигане на собствените си користни цели. Това е единствената алтернатива за Ирак.
Независимая газета
