Какво можем да кажем за президентството на Доналд Тръмп след сто дни? Те бяха интересни, но не толкова интересни, колкото мнозина се страхуваха. Или поне все още не.
Радикалните промени във вътрешната политика, включително неговите планирани репресии срещу мигрантите и бежанците, бяха блокирани от съдилищата и от бюджетните реалности, с които Барак Обама се сблъска навремето. По същия начин и във външната политика администрацията на Тръмп най-вече продължи или разшири насоките на предшественика му. Приложените промени бяха въпрос на степен, не на същност.
Това не е изненадващо. Светът всъщност не се промени в резултат от избирането на Тръмп или от момента на встъпването му в длъжност. Политическото решение на Сирийската гражданска война не се материализира. Сеул остава в обхвата на севернокорейската артилерия, както и докато Обама бе президент. Математиката в бюджета не се е променила. Президентът Тръмп може и да иска по-голяма армия, но не е открил вълшебна формула за заплащането ѝ.
Настроението в страната или това на съюзниците на САЩ, може би щеше да се измени, ако Тръмп се придържаше към ключовите елементи от предизборната си риторика. Но той не е предприел задълбочено преразглеждане на съюзите на Вашингтон. Ако не друго, администрацията на Тръмп изглежда, че е готова да поднови или разшири ангажиментите в съюзите на САЩ. Все пак, президентската риторика, че „Америка е на първо място“ явно опъна нервите на тези, които бяха привикнали да се крият под чадъра на сигурността на САЩ.
Междувременно, въпреки че кандидат-президентът Тръмп говореше оптимистично, че ще работи с руския президент Владимир Путин, обвиненията за руската намеса в политиката на САЩ възпряха разведряването. Това едва ли ще се промени. Скорошните разкрития около бившия съветник по националната сигурност Майкъл Флин предполагат, че все още не сме чули всичко около него.
Президентът Тръмп е способен да се учи, както докато президентът на Китай Си Дзинпин му изнесе лекция по време на тяхната среща в Маями относно историята на отношенията между Китай и Корея. Тръмп някога обявяваше уверено, че Китай може да разреши самостоятелно севернокорейския проблем. Той отстъпи от тази позиция след разговора на четири очи и запя друга песен. „След като послушах десетина минути, разбрах, че нещата не са толкова лесни. Почувствах силно, че имат невероятна власт над Северна Корея… но не такава, каквато си мислите“, посочи Тръмп след срещата.
Но президентът има още много да учи. Той трябваше да се вслуша в гласовете, предупреждаващи го да не изоставя Транстихоокеанското партньорство. Решението му предаде икономическата власт и влияние на Китай, вече доминиращ играч в Азиатско-тихоокеанския регион и все по-доминиращ в световен мащаб.
Той все още не е научил математиката на бюджета, не е научил и бюджетните политики. Тръмп ковачът на сделки все още не е изградил бюджетен компромис, който да разбие ограниченията на двупартийния закон за контрола над разходите. Републиканците са срещу увеличаването на данъците, а демократите ще блокират всяко увеличаване на разходите за отбраната, платени с орязване на неотбранителните пера от бюджета. Нито една от двете партии не желае да предизвика неконтролируеми разходи. Затова и продължава безизходицата по въпроса.
Въпреки, че най-лошите сценарии за президентството на Тръмп не са се материализирали, преценката на президента и неговият темперамент продължават да са причина за притеснения. Американците вече свикват със странностите му, но това не означава, че ги харесват. Неговите крайни последователи са все още с него, но неговата обща популярност е дори по-ниска от тази, с която Джералд Форд посрещна стотния си ден като президент, амнистирайки Ричард Никсън през септември 1974 г.
Много от странностите на Доналд Тръмп са неприятни и дори неловки, но липсата му на знание относно важните детайли може да бъде опасна. Ако няма време да получава уроци от президента на Китай или да бъде обучаван от висшите си съветници относно тънкостите на отделните проблеми или ако просто реши да не слуша, той може да се натъкне на кризи. Този сценарий бе най-притеснителен, когато Тръмп за първи път навлезе на политическата сцена и това все още е повод за притеснения. Президентът ни напомни наскоро, че „големият, голям конфликт“ със КНДР все още е налице.
Все още е твърде рано да се издават присъди за президентството на Тръмп. Така е и обикновено след първите сто дни на президентите на САЩ. Ще знаем ли повече след следващите сто дни? Ще проверим тогава.
Авторът Кристофър Пребъл е вицепрезидент по отбранителните и външнополитическите проучвания в института Като и е автор на книгата „Проблемът със силата: как американската военна доминация ни прави по-несигурни, бедни и несвободни“.
National Interst
