Вътре в изоставена къща лукът цвърчи, докато майка на четири деца Серор се мъчи да приготви иракски специалитет на открит огън, опитвайки се да запази илюзията за дома на близките си.
Семейство Алхаяни са сред стотици хора от Близкия изток, Африка и Азия, които се приютяват в изоставени къщи в сръбските села близо до границите на Унгария и Румъния. Повечето се опитват да стигнат до Западна Европа през Румъния, нова гореща точка на балканския мигрантски маршрут, където броят на пристигащите бързо нараства през последните две години.
Румъния не беше силно засегната от мигрантската криза от 2015 г., когато десетки хиляди отидоха директно от Сърбия в Унгария и по-нататък. Но границата се счита за по-лесна за проникване от входните пунктове в Хърватия, чиято полиция има репутацията на сурова, и Унгария, която изгради ограда с бодлива тел като възпиращо средство през 2015 г, коментира АФП.
Докато чакат своя шанс да продължат напред, сечмейство Алхаян обитава къща, изоставена преди десетилетия от първоначалните жители, които са напуснали в търсене на по-добър живот.
Те спят на земята, където влагата е погълнала паркета, в постоянен страх, че древният покрив може да се срути. "Разбира се, това не е къща на мечтите, но какво можем да направим?" пита 16-годишната им дъщеря, единственият член на семейството й, който е научил английски по време на пътуването си.
"Трябва да останем тук, за да можем да изпълним мечтите си в бъдеще."
Счупиха ми крака
Семейство Алхаяни бяга от Ирак преди три години и след като прекара две години в лагер в Гърция, напразно се опита да влезе в Хърватия през Босна. Накрая пристигнаха в Майдан в северна Сърбия преди месец, опитвайки се да преминат през Румъния всеки ден без успех.
Пътят към Румъния може да е по-лесен, но това е "маршрут на бедните хора", каза група сирийци, натъпкани в една малка стая, приготвяйки се да се опитат да преминат границата още веднъж.
За тези, които са останали без пари, преминаването в Румъния е практически единствената възможност.
Но това прави пътуването им по-дълго и по-трудно и само забавя неизбежното преминаване през Унгария, която е първата държава в европейското Шенгенско пространство.
„Ако разполагах с 5000 или 6000 евро, щях да платя (на контрабандист), за да отида директно от Сърбия в Унгария“, каза 30-годишен сириец, който отказа да бъде идентифициран, пред Франс прес.
Румънската полиция заяви, че има повече от 45 000 опита за "нелегално преминаване на границата" през миналата година, четири пъти повече, отколкото през 2019 г.
Те казват, че
на почти 80% от мигрантите е отказано влизане.
Някога румънската полиция имаше по-добра репутация от своите колеги в Унгария и Хърватия, но сега също е обвинена в насилие и нарушения на международното право.
"Румънската полиция ми счупи крака два пъти и веднъж ръката веднъж", каза сирийски мигрант, който каза, че е работил като адвокат в родината си, пред Франс прес.
„Някои хора са добри, други са лоши."
Представителят на агенцията на ООН за бежанците Любимка Митрович заяви пред Франс прес, че над 25 000 мигранти са заявили, че са били изтласкани обратно през румънската граница през 2020 г., повече от два пъти повече от предходната година.
Посочвайки, че принудително експулсиране без възможност за кандидатстване за убежище е незаконно, тя каза, че 12 процента от отблъснатите от Румъния са претърпели насилие.
При няколко опита за търсене на отговор на тези въпроси , направени от Франс прес, румънската полиция не отговори.
Преди това те отричаха насилствени отблъсквания, както и хърватските и унгарските сили.
Не можеш да спреш хората
В капан в Сърбия, мигрантите не получават топло посрещане в до голяма степен унгарски говорещия граничен район.
Много местни жители са възрастни фермери, които получават информация от унгарските национални медии, известни със своя антиимиграционен тон.
„Животът отново ще бъде добър, когато тези мигранти си тръгнат, те са като плъхове“, каза възрастен мъж с армейска татуировка на рамото.
Местните, които седят пред единствения местен магазин, обиждат и проклинат, когато влязат мигранти. Денонощно полицията патрулира, за да предотврати потенциално насилие между двете групи.
"Предложихме да изградим лагер там, но местната общност отказа", каза Владимир Кучич, ръководител на сръбската агенция за бежанци пред Франс прес. "Те не искаха да станат център за бежанци."
Въпреки че така нареченият балкански маршрут не е толкова натоварен, колкото беше по време на европейската мигрантска криза преди пет години, десетки хиляди все още преминават региона всяка година. Кучич очаква нов скок много скоро.
"Това е като да се опитваш да задържаш вода. Не можеш да спреш хората", каза той.
Още: Мицотакис: Немислимо е мигрантите да се ползват за геополитически цели
