Човекът може би има повече общо с папагалите, отколкото с шимпанзетата, поради общата естествена способност да танцуват, показва ново проучване, за което информира The Guardian.
Ново видео показва домашно какаду, изпълняващо разнообразни движения, докато слуша два добре познати хита от 80-те години.
12-годишната птица, наречена Снежна топка, спонтанно изпълнява репертоар от 14 движения, между които "разтърсване на долната част на тялото", "въртене" и "синхронизация глава-крак надолу" по време на хита „Girls Just Wanna Have Fun“.
Папагалът, който не е бил обучаван или каран да танцува, също извършва 10 отделни движения - като „наклон наляво и надясно“ и „синхронизация с повдигане на крак“, докато слуша друг хит – „Another One Bites the Dust.“
Кадрите очароваха научната общност, защото способността да танцува с тази степен на гъвкавост не е била регистрирана досега в животинското царство.
Това включва примати като шимпанзетата - животните, които са генетично най-близки до хората и за които се смята, че нямат никакви танцувални способности.
Изследователският екип от университетите в Харвард, Туфтс и Сан Диего също смятат, че Снежко танцува толкова ентусиазирано просто заради самия себе си – без да му е предлагана никаква награда - показвайки творческа черта, присъща на хората, но рядко наблюдавана другаде.
„Най-интересното за нас е абсолютното разнообразие на движенията му на музиката“, казва професор Анируд Пател.
Статия в Current Biology на изследователи твърди: „Снежна топка не танцува за храна или за чифтосване; вместо това танците му изглеждат социално поведение, предназначено за взаимодействие с хората, които се грижат за него“.
Те твърдят, че споделената способност на хората и папагалите да общуват устно и да имитират движения, могат да лежат в основата на общата тенденция да танцуват.
Учените предполагат, че танците на музика не са произволен продукт на човешката култура, а отговор на мелодия, който възниква, когато някои когнитивни и невронни способности се комбинират в мозъка на животните.
Новото проучване идва 11 години след като бяха показани кадри на Снежна топка, почуквайки храната си и поклащайки глава по време на песента на „Бекстрийт Бойс“ „Everybody“.
Скоро след това проучване собственикът на папагала Ирена Шулц забелязала, че домашният й любимец показва нови движения и започнала да ги записва.
Оттогава видеоклиповете са анализирани от д-р Джоан Джао Кин, психолог от Държавния университет в Сан Диего и учител по покласически и съвременни танци.
За разлика от начина, по който хората обикновено танцуват, при папагала има тенденция да танцува в откъси от около три или четири секунди, танцувайки по различен начин всеки път, когато чува нова мелодия.
Главата е част от изразните средства за ухажване на папагалите, а вдигането на краката е част от нормалното движение на вида.
Ето защо учените вярват, че танците на какадуто могат да бъдат резултат от тези вродени движения, които се контролират от централни генератори на модели в мозъка, като по някакъв начин се задействат от ритъма на 80-те.
