Няма съмнение, че китовете са едни от най-необикновените създания на нашата планета, но знаете ли, че те също така помагат за намаляване на тежестта на изменението на климата?
Склонни сме да мислим, че дърветата извършват основната част от естествената работа по абсорбиране на CO2 от атмосферата. Това със сигурност е така на сушата, но под водата тези титани на океана играят огромна роля, пише БГНЕС.
Китовете съхраняват големи количества въглерод в телата си, а когато умрат, го отнасят на дъното на океана. Известно като "китово падане", тези потъващи трупове гарантират, че въглеродът ще се задържи в морските дълбини, а няма да се освободи в повърхностните води.
Нови изследвания в морските резервати край Сан Франциско разкриват, че падането на китове представлява около 60% от годишното улавяне на въглерод в тях, съобщава Евронюз. Това е повече, отколкото комбинираните усилия на "износа на водорасли", при който водораслите пренасят въглеродни товари в дълбокия океан, и на улавящите въглерод местообитания на морската трева и солените блата. Общо четирите процеса и местообитания имат потенциала да задържат 4950 мегаграма въглерод (MgC) всяка година - еквивалент на 18 150 метрични тона CO2.
Авторите на доклада твърдят, че техните констатации имат за цел да насочат управителите на морските защитени територии към по-добро опазване на тези критични за климата ресурси. Но грижата за китовете не е нещо, с което хората са били особено ангажирани в миналото. Десетки милиони китове са били убити през хилядолетния период на промишлен китолов. Според проучване от 2014 г. популациите им са намалели с между 66 и 90% в търсене на месо, масло и други продукти. Учените изчисляват, че преди началото на китолова популациите на китовете (с изключение на кашалотите, които се хранят на по-големи дълбочини) са поглъщали до 1,9 милиона тона въглероден диоксид годишно.
Тъй като колосалната красота на китовете не е достатъчна причина да се грижим за тях приживе, ползата им за нас при (естествена) смърт поне е убедителна и спешна причина за възстановяването на броя им. И всъщност, докато все още плуват, китовете предоставят още една ценна климатична услуга. Техните богати на желязо изпражнения стимулират растежа на фитопланктона - малки морски водорасли, които улавят около 40% от целия произведен в света CO2. Според изчисленията на МВФ китовете биха могли да улавят по 1,7 милиарда тона CO2 годишно, ако им се позволи да се върнат към броя си отпреди китоловната дейност.
