„В продължение на 4 години САЩ – това беше Тръмп. Гледката не беше особено вдъхновяваща. Днес мотото е: Тръмп – това не е САЩ, но това в най-добрия случай е само наполовина вярно, с оглед дълбоко разделената Америка. Това, на което сме свидетели в момента, е своеобразен политически махмурлук. И докато за някои това означава преосмисляне, то други се изкушават да продължат.“ Този коментар направи пред БНР международният анализатор Любомир Кючуков.
Кючуков смята, че най-видимото бягство от наследството на Тръмп е в част от ръководството на Републиканската партия. Това обаче увеличава риска от партийно разцепление, защото допълнително ще екстремизира онези привърженици на Тръмп, които останат лоялни, „а те едва ли ще са пренебрежимо малцинство от тези 75 милиона, които гласуваха на изборите“, отбеляза анализаторът.
„Бягство от Тръмп – това като че ли е политическата доминанта в САЩ през последната седмица, бягство повсеместно – на медии, на социални платформи, на бизнеси, подкрепяли Тръмп, на институции и политици. Всичко това на фона на една друго бягство – на Тръмп от отговорност“, коментира Любомир Кючуков в предаването „Преди всички“.
Гласуването в Камарата на представителите в Конгреса за импийчмънт на президента Доналд Тръмп броени дни преди края на мандата му е било предварително ясно заради мнозинството на Демократите, посочи Кючуков, който определи идеята като „очевидно политически акт, който има демонстративен характер“.
„Трябва да се има предвид самата процедура. Камарата на представителите играе ролята на „прокурор“, тя повдига обвинението, докато Сенатът играе ролята на „съд“ – той е този, който решава има ли престъпление или няма, а в Сената знаем, че е необходимо мнозинство от 67 гласа от всичките 100 сенатори – нещо, което е трудно постижимо, дори отчитайки факта, че редица републиканци подсказаха, че биха гласували за импийчмънт.
Процедурата по импийчмънт вади Доналд Тръмп от ролята на подстрекател и го превръща в жертва на политическо отмъщение, подчерта Любомир Кючуков. „А от друга страна тези действия не подпомагат Байдън, който ще бъде принуден да търси пътища за преодоляване на дълбокото разделение в обществото, а сегашните дебати допълнително наливат масло в огъня.“
Би било наивно и опростенческо да се смята, че с излизането на Тръмп от властта изведнъж всичко става розово, изтъкна анализаторът.
„Основният въпрос е дали Тръмп е отклонение или закономерно явление. Аз по-скоро смятам, че той е следствие, резултат от по-дълбоки кризисни процеси, а не причина за тях. Да, той катализира и екстремизира тези процеси, но кризата е достатъчно дълбока.“
