Паркирането в София от години е проблем. Опитите то да бъде регулирано по приемлив начин чрез платени зони засега дават само един видим резултат - приход от 50-тина милиона лева годишно. Не са малко пари, но с тях, поне досега, не е направен нито един обществен безплатен паркинг. Като изключим тези покрай метрото, в българската столица места за безплатно паркиране има само в крайните квартали.
Идеята за платено паркиране сама по себе си е добра - няма да се струпват прекалено много коли в центъра на града и всеки шофьор ще си прави сметката дали да отиде с колата си там, дали да паркира и за колко време.
Вярно е, че има нужда от правила и че тези правила трябва да се спазват. Вярно е, че се фиксираха и паркоместа, даже много красиво се разчертаха с бяла боя. Но също толкова вярно е, че те винаги са заети. Това до голяма степен обезсмисля начинанието, защото местата са крайно число и то - твърде недостатъчно за столица. Колкото и нормално да е почасовото заплащане, то все още не е достатъчно прецизирано като система.
Какво пречи, примерно, в подходящи места да се изградят подземни или надземни многоетажни общински паркинги? При положение, че колите стават все повече, това отдавна трябваше да бъде направено. Хем ще печели общината, хем хората ще имат къде да оставят колите си - било почасово, било с абонамент. Така е по безкрайно многото частни паркинги в идеалния център. Защо частниците го могат, а общината - не?
И ако за Синята зона нещата са разбираеми, то за Зелената далеч не е така. Един Господ знае на какви принципи се определя тя. Извън вземането на пари от хората, разбира се.
Ето какво се случи на моята улица при едно от разширяванията на Зелената зона. В деня, в който то влезе в сила, хората си набутаха колите по междублоковите пространства. В едно от тях съкооператорите дори сложиха бариера и въведоха такса - мястото си било тяхно. Напълниха се двата платени паркинга в съседство. Цените на гаражите под наем в района скочиха с трийсетина процента.
И каква е печалбата на общината? Няма такава.
Но пък с очите си видях как работи Центърът за градска мобилност. Стои си байчото с жилетката, ма'а гащи по тротоара и цъка на уреда си да види на коя кола ѝ изтича SMS-ът. Аз наблюдавам от балкона. В мига, в който байчото застане до някоя кола и се обади по телефона, пристигат другарите със скобите.
За няколко минути закъснение на SMS-а жертвата плаща 30 лева. И така по десетина пъти на ден, само на една немного голяма улица в "Лозенец".
Впрочем, на нея имаше и инвалидно място - точно пред вървежен фризьорски салон. Редовно на него си спираха мутри и мутреси с огромни джипове. Байчото с жилетката и другарите със скобите не се появиха нито веднъж по такъв повод.
В същия този квартал има Зелена зона и в три улици, свършващи в Южния парк. Нито са централни, нито са натоварени - напротив, имат си Т-образен знак за задънена улица и наистина свършват в парк.
Ето тази Зелена зона е другата страна на медала - напълно законно се толерират едни граждани, притежаващи имоти съвсем не в центъра и съвсем не покрай обществени сгради. Те от своя страна вероятно горещо подкрепят идеята за повече Зелена зона. Китното районче се казва Жилищна група "Южен парк" и се населява от известни персони, любопитните могат да проверят. Разбира се, то е изяло и част от самия парк, но това е друга тема.
Зелената зона освен почасово плащане продава и стикери. В тях също има известен резон - живееш в този район, купуваш си стикер с някаква поносима годишна цена и си паркираш. Ако има къде, разбира се. Защото стикерът не гарантира място. Гарантира само вземане на едни пари срещу неясно какво.
Тоест, когато имаш кола, плащаш веднъж данък на държавата, после плащаш винетки за междуселищно пътуване, после - стикери и SMS-и за паркиране в големите градове. Ако си предвидлив, ще си купиш гараж.
Или просто няма да си купиш кола.
Или ходете пеша, бе!
Ако общинарите не искат да пригласят на Караянчева, е добре да оптимизират системата на градска мобилност, а не само да разширяват Зелената зона. Жителите на Казичене няма да подкрепят идеята.
Автор: Евелина Гечева
