Победата на Кирил Петков и "Продължаваме промяната" вероятно ще сложи край на трите изборни кръга тази година. По време на тях имаше широк консенсус, както между политици, така и между избиратели - консенсус, че на опустошенията от ГЕРБ трябва да се сложи край. Но и дълбок разрив - че макар всички да са единодушни за това политическо събитие, никой не може да го осъществи. Оказа се, че Слави Трифонов притежава реторическа мощ, но слаб арсенал на идеи и хора. Демократична България, тъкмо по тази причина, се отказа да рискува с компромиси с "Има такъв народ" понеже след Петър Илиев започнаха да изглеждат съвсем ирационални. А "Изправи се. Ние идваме" таман дойдоха и си тръгнаха.
Защо обаче Кирил Петков успя да постигне толкова висок резултат?
1) От юридически проблем към героичен сюжет
Канадското гражданство и Конституционният съд свършиха перфектна работа. Дори бих предположил, че ако Петков не бе минал в конституционна нелегалност, резултатът му щеше да е по-нисък. Всичко се случи по класически героичен сюжет - има човек, който атакува корупционните схеми, и има уплашена власт, която го подпуква формално поради липса на други възможности. Не че Петков не рискува собствената си легитимност с гражданството - просто юридическият му проблем преля допълнителна сила към електоралната му харизма.
2) Пак като Слави, но с експертиза
Вотът за "Продължаваме промяната" неслучайно повтаря почти същия изборен резултат на Слави Трифонов от последните избори. Причината: трябва човек, който да изчегъртва ГЕРБ, но в същото време да не е "нишов", а да може да обедини около себе си и да излъчи широка подкрепа. Тип "таран". Това, че Трифонов се провали тъкмо в моментите, в които трябваше да покаже някаква експертиза, и вместо това започна да изглежда като патос без стратегия, бе идеалното условие за воле към Петков; давайте да съборим ГЕРБ с Харвард вместо "Ку-ку бенд", понеже боят или въобще не настава, или ако настане - не става, ако няма експертиза, с която да се води. Това далеч не означава, че Петков е "проверен" и че ще се справи; той спокойно може да повтори фиаското на "Има такъв народ", за което, видя се, са достатъчни само няколко месеца слабо представяне.
3) Печелившата карта с Ицо Хазарта
Ицо Хазарта получи перфектното отмъщение спрямо "Демократична България", които подкрепяше близо десетилетие, преди да се стигне до тежкия разрив с тях. Тепърва ще става ясно колко точно гласове "Продължаме промяната" са успели да издърпат от Христо Иванов, но цифрата ще е внушителна. Хазарта успя да бие Бойко Борисов и Корнелия Нинова в София, което е изненада само за онези, които не подозират колко тежък може да бъде колапсът за партиите на статуквото в столицата; амортизацията им е в много напреднал стадий.
4) Радев и Петков по подразбиране
Това, че президентските и парламентарните избори съвпаднаха, създаде оптималната синергия между вота за Радев и вота за Кирил Петков. Много от избирателите са гласували по подразбиране - гласуваш за Радев и оттам за най-успешния му министър.
5) Сертификатът за антитела
Идеята за издаване на зелен сертификат за определено количество антитела, защитавана от Кирил Петков, не отговаря на онова, което науката казва за антителата срещу коронавирус. И действително е медицински риск, непроверен, неясен. В същото време зелените сертификати изплуваха в идеалния момент преди изборите и всички политици бяха наясно, че позицията им спрямо тях е по-важна от четвъртата вълна и нейните жертви. Петков предложи тяхното зачитане и спечели подкрепата на едно широко мнозинство, което е хем скептично към ваксините, хем не толкова много, че да гласува за "Възраждане".
Автор: Райко Байчев
