Навремето, когато върху ГЕРБ се стовари "Апартаментгейт", през вече активния борец срещу партията Цветан Цветанов, мнозина се чудеха: а какво ще стане ако има същия скандал, но за Борисов?
Година по-късно: Къщата в Барселона, шкафчето, пистолета, протестите, джипката, коронавируса, великото народно събрание. И както при Цветанов будеше недоумение как е възможно въпреки всичко ГЕРБ да спечелят изборите, така и задържането на власт на Борисов през 2020-та предизвиква въпросителни.
Най-интересното е, че през по-голямата част от времето публичното му поведение водеше натам, че все пак си признава както за снимките в спалнята, така и за записите, така и за еврото и пистолета. В момента сме в странно разминаване: Борисов долу-горе си призна, а прокуратурата каза, че престъпление няма. И това въобще не е парадокс, a закономерност - премиерът има полза от това да не отрича, за да не изглежда нелеп, и спокойно може да го направи, знаейки, че в крайна сметка има достатъчна протекция, за да го отнесе.
Задържането му на власт може да се тълкува по няколко начина. Песимистичен, оптимистичен и апокалиптичен.
1) Песимистичен
Въпреки протестите и скандалите, гражданското общество все още е само в зародиш. И докато се прожектираше едната картина - с хората пред Министерски съвет, другата - на онези, които гледат с равнодушие към ставащото, е останала в сянка, но все пак е била много по-голяма. Също: никой от опозицията не е успял да прелее достатъчно гласове към себе си и макар че в следващия парламент ще има нови играчи, те няма да могат да формират правителство.
2) Оптимистичен
Приемаме, че тъкмо в годината на коронавируса всички са преценили, че не е необходим допълнителен трус, и застъпването на политическа криза + здравна ще ни дойде малко много. Особено предвид това, че изборите така или иначе престоят и току-виж тъкмо в края на март коронавирусът отслаби силата си и бъде блокиран от трета вълна заради идващите ваксини. В този сценарий премиерът просто държи часовник с обратно броене, който е безинтересен, тъй като всички разбират как съвсем скоро ще отмери края на властта му.
3) Апокалиптичен
Денят на изборите ще има изключително ниска избирателна активност. Заради това, че коронавирусът заплашва най-много тъкмо най-голямата по демография избирателна група, до урните ще отидат по-малко от очакваното, а дори очакваното обикновено е малко. Това ще придаде достатъчна сила на стандартния 1 милион партийно-административен вот, който както обикновено ще се окаже решаващ. После премиерът ще поздрави, по обичай, "мъдрият български народ" и мъдро ще управлява през нови четири години, премествайки нещата от шкафчето в гардероб, понеже ще е необходимо по-голямо пространство.
Автор: Райко Байчев
