Безсилието на втори пореден парламент да намери адекватен вариант за правителство е повече от видно. Скандалите, които съпътстват този процес, може да доведат до трети за годината парламентарни избори, а и до перманентна политическа криза.
Макар на пръв поглед да изглежда ексцентрична, идеята служебното правителство да стане редовно никак не е лоша. Този вариант ще спести на първо място нови избори, които най-вероятно биха повторили резултата от 11 юли. На второ място плюс е това, че служебният кабинет се радва на разнородна по окраска подкрепа - леви, десни и всички извън ГЕРБ подкрепят държавническите ходове на сегашните министри. И няма как да е иначе - обществото беше на прага на търпението си от режима на Борисов, а служебното правителство показа, че изобщо не е трудно нещата да се вкарат в нормални релси.
И именно тук е следващият плюс - продължаване на започнатото от сегашното правителство. След като то има широка обществена подкрепа, би трябвало партиите, твърдящи, че народът ги е вкарал в парламента, да се вслушат в този народ. Той бурно аплодира всеки ход на министрите от кабинета на Стефан Янев, а най-честите коментари са "Жалко, че тези са за малко".
Точно това беше доловено от Мая Манолова и тя първа от политиците предложи идеята служебното правителство да се преобразува в редовно. След нея и Нинова заяви, че ако получат мандат, ще поканят служебните министри.
За някои наблюдатели подобен ход изглежда като даване на твърде много власт на президента, доколкото служебният кабинет е негов продукт. Но негов или нечий друг, кабинетът се справя достатъчно добре и работи не за славата на Радев, а за оправянето на държавата, за нейното откъсване от мутренските схеми.
Огромен плюс този кабинет да остане занапред е и това, че край министрите на Стефан Янев се заформя невиждан в близката история политически консенсус. Може би защото те се осмеляват да правят неща, които три мандата никой не си е и помислял да прави? А може би и защото на практика показва експертност и професионализъм - все неща, релефно контрастиращи с даниръбълщината.
Видно е, че към днешна дата в обществото все още има непримиримост към трите мандата на Борисов. Видно е и това, че няма да е Слави Трифонов лидерът, който ще ревизира тези три мандата. На политическата сцена има доста нови играчи, но надеждата като че ли клони към по-познатите и вече показали какво могат - Бойко Рашков, Янаки Стоилов, Кирил Петков, Асен Василев, както и повечето техни колеги.
Разчистването, което е току-що започнало, трябва да продължи. Далаверите да излязат наяве. Корумпираните да получат това, което им се полага. Ревизия до дупка - ето това искат хората, без значение за кого са гласували. Дори излъгалите се в потенциала на Слави Трифонов искат промяна.
За да стане тя факт, вариантите не са много - този не би подкрепил онзи, както и обратното. Надеждата, колкото и странно да звучи казано точно от мен, е в БСП и в реализирането на замисъла служебният кабинет да продължи това, с което се е заел - отдадено, прагматично и отговорно управление на измъчената ни страна.
Групата на БСП се състои от 36 народни представители. Има податки, че идеята би била подкрепена от Демократична България (34 депутати), както и от групата на Манолова (13 депутати). Само тези гласове обаче (83) чисто аритметично не са достатъчни за гласуване на правителство. Ако към тях се добави ДПС (29), което не е съвсем изключено, стават 112. Йордан Цонев вече каза, че няма да подкрепят "политически буламач".
Има и други възможни процедури, като отсъствие на ИТН от залата при гласуването, но това е въпрос на сериозно договаряне и ще се решава от други сценаристи, не тези със скъсаните дънки. Ако срещу сметнатите дотук 112 депутати останат само 63-мата от ГЕРБ, гласуването минава.
Не би било изненада, ако и част от ИТН подкрепи този вариант за правителство - може някои депутати просто да гласуват по съвест, може други да напуснат групата, да станат независими или към други групи да се присъединят - историята познава много такива случаи.
Цялата тази аритметика обаче е твърде хипотетична. И тя далеч не е най-важното. Ако има достатъчно политическа воля, политическа логика и съгласие, този вариант ще бъде подкрепен от депутатско мнозинство, дори да се наложат компромиси, смяна на някои от министрите или рокади сред заместниците им. Всяка политическа подкрепа си има цена и едва ли някой би се изненадал от подобни ходове.
Най-големият плюс от варианта служебното правителство да остане, без значение как това ще се случи технологично, е в неговата провереност - нито тепърва ще се размахват дипломи, нито ще се проверяват дисертации, нито ще се вадят компромати. Защото, доколкото ги имаше, те нищо не постигнаха. Сега действащите министри са проверени и в битките, които всеки от тях води. Не само посоката е правилна, но и начините, по които се действа.
И би било добре всички, които твърдят, че от подобен ход ще спечели само президентът, да погледнат малко по-далеч от носа си - дали Радев ще натрупа активи, ако Борисов получи възмездие? Или всеки от нас?
Всеки без кюлчета в чекмеджето си. Всеки, искащ да живее в нормална държава - колкото и да ни натрапват, че няма такава.
Автор: Евелина Гечева
