Евро или лев? Лев или евро? Напоследък коментарите дали да влизаме в еврозоната, макар че още не сме влезли дори в чакалнята на валутния съюз на ЕС (еврозоната имам предвид с израза валутен съюз), стават все повече. А темата си е на фокус за обществото, макар че не може да превземе категорично първото място в медиите.
Много се изговори какво ще стане, ако влезем в чакалнята на еврозоната – най-вече дали ще бъде променен курсът лев-евро в ущърб на българите т.е. дали ще обеднеем. Беше приета и промяна в Закона за БНБ, че ако се тръгне в тази посока, България ще се откаже да влиза в чакалнята на еврозоната – макар че се изприказваха куп приказки как било в предишни случаи, как при Литва, при Естония, при Латвия, които имаха валутен борд, влизането в чакалнята на еврозоната не доведе до рязка промяна в посока обедняване. Например, в книгата A Long Transition: The Estonian Currency Board Arrangement 1992 – 2010 изрично е посочено, че Естония въвежда фиксирана база на пазарно ниво и не допуска плаващ курс, за да няма място за голяма инфлация и непосилна ценова тежест и еврозоната не действа в ущърб на това решение.
Явно е, че валутният съюз на ЕС не е съставен от малоумници – ако в него се включи разклатена икономика, то това ще повлияе и на стабилните! Съответно и на тях не им е изгодно да натискат за резки промени
За мен обаче по-интересен от валутния курс лев – евро е друг въпрос – застрашено ли е членството ни в ЕС заради последното законодателно решение? Защото, ако някой не знае (сигурно доста хора), всяка страна-членка на ЕС е задължена да влезе в еврозоната т.е. да приеме еврото за своя валута, с изключение на Дания, която успя да договори изключение. За България изключение не е договорено.
За да влезнеш в еврозоната, трябва да изпълниш определен набор от критерии. Докато не го направиш, не може. Дори за да влезеш в чакалнята на еврозоната, трябва да изпълниш определени критерии. Де факто, няма разписан краен срок за влизане в еврозоната за държавите, при които няма официално договорено изключение и това всъщност дава възможност въпросът да се отлага, особено при политическо желание.
Само че досега не е имало случай, при който някой да е изпълнил критерии и да не влезе или в чакалнята на еврозоната, или в самата еврозона, защото е решил да се откаже поради някаква причина. Строго погледнато, при такъв случай отказалият се нарушава присъединителния си договор и Договора за ЕС. И макар да няма разписана процедура какво става тогава, не е хич далечна мисълта да си помислиш – дали крайният резултат няма да е прекратяване на членството в ЕС на съответния нежелаещ да си изпълнява договорните задължения?
Създаде ли българската политическа класа, на която никой не вярва, законова вратичка да тръгне по пътя за излизане на ЕС? И накъде ще тръгне България след това, ако стъпи на този път?
С влизането в ЕС България направи цивилизационен избор. А цивилизационните избори не се променят на принципа "иди ми дойди ми". Ако нашите политици, колкото и да изглежда конспиративно, искат да въртят пореден номер и то с членството ни, може най-после да им се наложи да разберат, че дори овчето ни търпение си има граници!
Автор: Ивайло Ачев
