Тази тема е завинаги интересна. Прилича на театъра на абсурда, нещо от Йонеско да кажем, където през половината пиеса се повтаря едно и също, а през втората половина същото отзад напред.
Пита се: колко пъти на ден в ГЕРБ някой казва, че президентът не е обединител, а разединител на нацията?
От Actualno.com ще преброим какво имаме само при нас.
29 декември, 2019: Караянчева казва, че Радев не е обединител на нацията - линк тук.
7 септември, 2020: Караянчева твърди, че Радев е разединител на нацията, а не обединител на нацията. Линк тук.
15 август, 2020: Вицепремиерът Мариана Николова обявява, че президентът трябва да е обединител на нацията. Линк тук.
19 май, 2020: Бойко Борисов е разочарован, че Радев не е обединител на нацията. Линк тук.
10 ноември, 2018: Цветан Цветанов заявява, че Радев е разединител на нацията. Линк - тук.
14 юли, 2020: Главният прокурор (броим го към ГЕРБ, доколкото не харесва разделението на властите) твърди, че Радев не е обединител на нацията. Линк - тук.
Това, разбира се, е малка извадка. Само Цветанов има поне двайсет.
Но извадката е необходима, за да покаже изключително занижените възможности на мозъчният тръст на ГЕРБ въобще да произвежда нещо ново, нещо интересно, убедително и точно. Критиката им прилича на алгоритъм, написан от начинаещ, който вкарва едни и същи думи по един и същи начин в устата на всеки човек от властта и след няколко дни я повтаря отново поради липса на по-добър софтуер. Да оставим въпроса дали Радев е обединител на нацията, да оставим въпроса дали въобще е длъжен да бъде; истинският въпрос е в безпомощността да се произвежда нещо друго извън гигантска тавтология, която матрично се препечатва от изказване в изказване, от сутрешен блок в сутрешен блок.
Дебатът за 240 или 120 депутата е нищожен в сравнение с този проблем - че всъщност никой не може да говори добре, че от най-високото до най-ниско партийно ниво кръжат пет фрази и петдесет думи, които се въртят в различна последователност. Всъщност ГЕРБ, контраинтуитивно на мрежата им от сервилни медии, са тъкмо в медийна криза: колкото и да бъдеш обслужван, ако нямаш човек, който да умее да говори убедително, броят от трибуни е без значение. Да не говорим за абсолютната криза на авторитети във Фейсбук - максимумът на социлна изява принадлежеше на Дани Кирилов, който се превърне в първия министър, който си отиде заради статуси. Тинк танкът е ръждясал, изоставен и става най-много за подигравателни графити. Депутатът е един. И не може да говори.
Автор: Райко Байчев
