Тъй като иде празник, някак се настроих благотворително. Нищо, че празникът е такъв, че душата да трепти патриотично. Нали е празник – някак така, по инерция, избива благотворителността. А и патриотичността и без това ще се лее - нищо, че от много "извори" ще е на гол тумбак - чифте пищови!
И се притесних – ами познатият ми като програмен директор на БНТ г-н Емил Кошлуков как ще прекара празника? Дали ще му стигнат паричките? Защото вчера (1 март) проведох един дистанционен разговор с него и ме напънаха ... тревоги!
В разговора ни във Facebook, който можете да видите по-долу, г-н Кошлуков изрично каза, че мой коментар под негова публикация е адресиран към ръководството (на БНТ), не към него, и затова го изтрива. В течение на разговора каза и, че се е отказал от възнаграждението си като водещ в обществената национална телевизия на България. За незнаещите – той води публицистичното предаване "Още от деня". Лично аз си мислех и, че е програмен директор на БНТ, но ето на - човек научава нещо ново всеки ден!
И при това положение няма как да не се разтреперя – ами г-н Кошлуков не взема заплата като водещ в БНТ, не е част от ръководството, пък работи в тази телевизия – тогава като какъв взема заплата? И взема ли заплата? Има ли парички да си плати интернета, да влезе във Facebook-а, да ни просветли за нещата от живота, да ни ги покаже и обясни - или някой му го е обсебил? Притеснено ми е някак ...
Дано всичко е наред, г-н Кошлуков. Ако имате нужда от помощ, кажете, пишете. Може и във Facebook – там сте активен. В крайна сметка опцията DMS е винаги налична, а спестените парички от закуски свършват все някога!
п.п. И за да не остава скрито-покрито – ето и първоначалният ми коментар, изтрит от г-н Кошлуков - стената във Facebook все пак си е негова. Но става твърде джендърско, ако и аз го скрия. Пък и прощавайте всички, че Ви занимавам с такива прозаични неща като доходите на човек, влияещ на медийния ред в държавната телевизия, вместо да славя величието на Освобождението. То - величието, нещо ми се струва, че отдавна се е позасрамило от уж свободните.
Автор: Ивайло Ачев
