В политиката, изглежда, има винаги налични шансове за възкресение. В момента Валери Симеонов се опитва да прожектира тъкмо това и се възмущава, че не се приема добре от публиката. След като бе справедливо пратен в нищото заради протестите на майките на деца с увреждения, точно година по-късно той се върна като актант: невъзмутим, сюблимен, недостижим. В Нова телевизия заяви, че имал просто "по-чепат характер" и заради това се изтървал с това-онова, но вече работел върху себе си. Затова и не разбирал защо отново майките на деца с увреждания отново протестират срещу него. Какво очаква той от тях, впрочем? Примерно те да стоят зад екрана и да видят - а, ето го пак Валери Симеонов, да, същия, но ето, променил се е, сега е друг човек, даже ми е леко симпатичен.
Това, което става, не засяга само него, а и много други. В политиката се носи едно общо усещане, че всяко прогонване, колкото и нажежено да изглежда в момента на скандала, е с двупосочен билет. Принципът е: покрий се за една година, а после се покажи, извади глава от дупката и кажи, даже леко сам на себе си учуден - а, ти да видиш, ето ме и мене пак! Това е обратното на сепукуто - там честта изисква да прекратиш цялата грешка на съществуването (разбира се, никого не бихме поощрили за това, колкото и да е безчестен, но просто Симеонов един път се бе позовал, по друг повод, на подобен драстичен метод, заявявайки, че щял да скочи от моста). Но докато японецът ги прави тия работи, при нас има друго: идеята за спонтанни възкресявания. Българският политик живее на принципа на хидрата - от всяка паднала глава израстват нови две, като на всичкото отгоре новите са малко по-качествени - ето, толкова мизерии му се случиха на Пламен Георгиев, шефът на комисията с онова име, което е малко по-сложно от КОНПИ, но всеки трябва да проверява в Google как точно се пише, а всички ни мързи, затова да го оставим така - КОНПИ - та Пламен Георгиев, след като изгърмя с терасата си, възкръсна като консул във Валенсия: то да ти се ще да се завихри скандал около теб, че току-виж хептен си се уредил. Ако всичко минава мирно и тихо - добре. Ако те свалят от поста ти - съвсем добре.
Всички тези възкресения винаги са съпроводени от една много любопитна реплика, която е от типа "Работих върху себе си" - точно това заяви и Симеонов. Навремето Пеевски така бе получил катарзис. Тоест, очаква се всички ние да си представяме как този тип политици една година заминават някъде далече в гората, хвърлят по едни камъчета в езерото, посрещат и изпращат слънцето и умуват - къде сгреших, къде сбърках, дай ми сили Господи, или ако не ти, поне ученията на Петър Дънов, та да се справя. И ето, прекарват една година в отшелничество, върнат се и са нови и страхотни хора, дори благодарни за това, че са опознали себе си чрез разкаянието. Как точно е работил върху себе си Валери Симеонов например веднага стана ясно: новите протести срещу него веднага обяви за "политически", тоест, не били точно протести, ами платили на определени хора да се съберат да го овикат, овикат, че да му развалят кефа. Ето така човек работи върху себе си - работиш, работиш, и накрая пак същото. Даже има обратен ефект: като си мълчал примерно една година, толкоз си натрупал, че сега за няколко сутрешни блока трябва да изкараш всичко, дето те е яло и пило, докато си ял и пил. И тъй нататък: да кажем добре дошъл на този човек, който го нямаше дълго и на всички ни липсваше, а сега е отново тук и пак ще ни липсва това да го няма. Но той е прекарал време в Чистилището, и ние трябва да разберем това.
Следващият, мисля, е Цветанов. В момента - дайте му още малко време - работи върху себе си.
Автор: Райко Байчев
