Все си мисля, че през годините в професията видях доста неща, но някак отново и отново има какво да ме изненада в България.
След категоричното "не" на това, което опитаха да направят преди 7 години с инсталирането на Делян Пеевски начело на ДАНС, сега отново има доста силно "не", и отново заради същите причини и хора. Учудващо силно дори - предвид явната апатия на купчината гръмки скандали, които станаха не просто в последно време, макар от извънредното положение насам да има буквално по няколко на ден, които в нормална държава ще значат политически трус.
След снощния крайно бурен ден, сега въпросът е могат ли, условно казано, свестните сред левите и десните да си протегнат истински ръка? Не тези, които се короноват като такива политически, а тези на улицата, които все още са там само заради убежденията си. Все някога и за нещо трябва да стане - така се създава общество, така се поставят национални цели. И изглежда, че все повече хора разбират, проумяват, усещат, че така повече не може - държавата да е като кочина. И работническо-селската класа, и соросоидите, и анархо-либералите виждат - други си живеят живота на техен гръб. За да не е така, трябва справедливост - трябва правосъдие за всеки, независимо дали работник, селяк, соросоид, анархист, либерал. Трябва вяра в правосъдието!
Време е да разберем - не можем да решим всички проблеми наведнъж. Можем обаче да разберем кои са най-големите и важни и да почнем оттам. Един по един! Затова трябва упоритост и фокус - имаме ли ги? Или пак ще е контра и справедливостта ще изтече в политическия канал за пореден път ...
Автор: Ивайло Ачев
