Веселите - тук ще настояваме, че те са предимно весели - изпълнения на Волен Сидеров в "Референдум" попаднаха в целта си така както само опитен скандалджия като лидера на "Атака" може. Скандал с водещата, прекъсване на предаването, намеса на жандармерия и после сутрешни блокове, посветени на поведението му. По-добро от това не може да е: пълен пакет от обществено внимание и съответно пълен пакет, предаден на склонен да се впечатлява от подобни изстъпления и дори гласуващ за тях електорат.
Веднага ще преваря евентуални наивни реакции, които обикновено настояват, че "Волен е луд", че "Волен трябва да си пие хапчетата", "да спре наркотиците", или пък сериозни и възмутени коментари, адресирани към нивото на политическата култура у нас. Не, няма нищо такова. Навремето д-р Николай Михайлов бе казал: "Волен не е зъл - ролята му е зла".
Всъщност става дума за съвсем ясна схема на поведение, която е толкова очевидна като структура, че неразпознаването й буди съмнения както в паметта, така и в наблюдателността на публиката. Големият Рубикон на Сидеров настъпи, когато гарантира със златния пръст управлението на Орешарски, а после го подкрепяше под масата по време на протестите през лятото на 2013-та. Оттогава насетне се утвърди следната схема: активна подкрепа за управляващи, независимо кои и дълги месеци на пасивност, в които се имитира нещо като политическа зрялост. Посланието е: Волен вече е опитно-рационален политик, на който дори се налага да вразумява патриотичния авангард - какъвто бе Симеонов. Този човек повтаряше неповторимата дума "стабилност" и при повечето конфликти бе на страната на онези устойчиви и компромисни политици, дето ти казват - разбирам, че има проблеми, ама дай да попазим малко стабилност, да не се стига до глупости. Очевидна тази роля се хареса на Сидеров, но е и очевидно, че тя не може да се поддържа завинаги, за да не изчезне в небитието по съображения за незабележимост. Остана само едно нещо - навременно преценен скандал, на точното място с точните хора. Всичко, станало в "Референдум", е само и единствено артистична презентация, която няма друга цел освен придърпване на фокуса. Преди политик Сидеров е и журналист, и добре познава и без това несложните положения, спрямо които функционира медийното внимание.
Оттук насетне е ясно: Волен е напълно здрав и общо взето доста съобразителен за синхрона между собствената му роля и медийните механизми. В това няма нищо учудващо. Учудващото е само в тези, които все още се връзват на най-стария номер на света.
Автор: Райко Байчев
