Може да си представим симпатичния рефрен на Крисия, в който се обявява, че ще бъде детска планета, по нов начин. Всичко върви чудесно, детската планета събира все повече обитатели, докато не се появява Валери Симеонов - винаги има един чичо пред блока, който прави сечено на игри и фантазии. Чичо Валери казва марш келеши, счупихте ми прозорците, няма да ви върна топката и освен това кой ми спука гумите. Келешите си тръгват разочаровани, партито е дотам, а от терасата на чичото се носи миризмата на чушкопек и доволно съществуване.
Симеонов влезе в тази роля след като заяви, че трябва да бъдат затворени парковете, градинките и детските площадки. Ето и цитат: „Парковете, градините и междублоковите пространства са огнища на коронавирус. Същото се отнася и за детските площадки. Тези детски площадки стават пасивен преносител на заразата. Имам такива приятелски семейства, които пострадаха, заболяха целите семейства само от това, че деца на две и три години играят на площадката”.
Колкото и спорове да има за мерките срещу коронавируса, едва ли е останал човек, дори сред най-върлите изолационисти, който да не мисли, че да сложиш ленти на люлка, пейка и въртележка, да опаковаш и забраниш парк, е най-идиотската и зловеща идея, която може да се приложи. За това как коронавирусът се отразява на децата вече говорихме с акад. Дроздстой Стоянов - последствията върху психиката на най-малките, които се третират като инфекциозни агенти, са много, много сериозни. За Симеонов обаче изглежда, че това е изключително необходимо. Какво още да се направи на децата, г-н Симеонов? Да минат изцяло онлайн, да загният година и повече в zoom образованието и за финал да стоят непрекъснато между четири стени, ако въобще ги имат? Има ли статистика, която да измери пораженията спрямо тях, всички следствия от хипердигитализацията, ограничените им контакти с другите деца? След време вероятно ще се говори много за коронапоколението - онези, които идват след милениълите и на които им се губят година и повече от детството, преминало изцяло пред екраните.
Ето какво би им се обяснило: вие нямате представа за това, но имаше едни хора, които сведоха цялото ви съществуване до това доколко сте инфекциозно застрашителни. И понеже много обичате да си играете, счетоха, че сте прекалено опасни и ви лишиха от най-ценното, самата игра. За тях тя беше второстепенно обстоятелство на най-ранната възраст, от което може да се откажем бързо и лесно, а детството въобще да подлежи на жестока, продължителна санитаризация. Чичото пред блока се умножи във власт, привлече към него други чичовци и всички заедно направиха тази мизерия, щото - както вече сте забелязали - толкова им е акълът. Покрай чушкопеците си опекоха и политическото битие. Това, накратко.
По-надълго ще разкажете вие.
Автор: Райко Байчев
