Хора издъхват, влачени от болница в болница, заради начина, по който работи "Системата". Агресията в училище се настани в дневния ред на новините, тъй като "Системата" на образованието прогнива. На улицата през ден са полицаи, служители, работници, поради периодично отварящите се рани в "Системите", на които са се обрекли.
"Хасковогейт" е това, което може да бъде във Вашия град, заради "Системата". Именно тя прави и така, че животът на човека да зависи от броя SMS-си, пратени като отговор на отчайващия зов за помощ на дете, възрастен, пенсионер. А в "Системата" на обществото цари тишина и глухо мракобесие, а това е търпимо. Все още ще е така.
Коментар на редактора
Много модерно стана всички да поемат институционална безотговорност. Вратички в законите, недочути обвинения, глухи призиви - дежурни критикари суфлират на висок тон в ритъм с шефовете си и ни убеждават, че почти в никой случай не е възможна персонална вина на облечените във вратовръзки велможи. Само че тя се появява тъкмо там, където най-малко я очакваш. Спомнете си просто кого обвиниха за палежа на тютюневите складове в Пловдив или за гората в района на Кресненското дефиле.
Гърмят бушони с фалшиви присъди, преливат реки от словесна шлака, някой загася светлината, а в тъмното с ококорени очи търсят път към справедливостта четящият и гледащият човек. В сумрака обаче бързо се спуска дрямката и така борбата със "Системата" може да се отложи за утре, за вдругиден - докато се наспим.
За добро утро ни втълпяват, че вървят реформи, които един ден светлото бъдеще ще приветства, то обаче така и не идва, а реформите междувременно изтичат в канала на говорилнята - преди още да са тръгнали рекламите.
"Системата е виновна", "Има пробив в системата", "Системата се нуждае от освежаване", "Системата ще ни съсипе" - наистина ли вярвате в това, уважаеми читатели?! Коя е тази "Система", зад която не стоят хора, не стоите Вие, не стоя аз, не стои съседът, не стои лекарят, професорът, учителят, полицаят, чиновникът, политикът?! Наистина ли смятате, че витаят призраци, които се сливат с мъглата на и без това сивото ни ежедневие?! А сега ми кажете и че ще се съгласите, че злото е в "Системата", а не в човека?!
Тя е продукт на всичко това, в което всекидневно крачим иначе с прокъсани галоши - безхаберие, апатия, бюрократичност, морално затишие, ценностен глад. Затова изглежда именно като огледалото, което проектира нашия образ. По-лесно е да го счупим, тъй като не ни харесва видяното. То ни плаши, ужасява и определя. То също така ни управлява, но отказваме да го приемем, тъй като го смятаме за фикция, и именно в това е силата му. Върху него трупаме всичките си очаквания и разочарования и за да се освободим от отговорността, го наричаме "Системата".
Но видяното е жив организъм и страхът от него ни влачи в тишината и мракобесието на собствената ни заблуденост, че виновният е отсреща, че не съм аз.
Автор: Румен Скрински
