В Северна Македония си изпуснаха нервите, но нека да не "драскаме клечката"

Македонският вицепремиер и министър на транспорта Александър Николоски е на път да превърне напрежението между София и Скопие в международен скандал.

Още: Думите на годината: "Мистър кеш", "Санитарен кордон" и още малко

Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край

Дали под чуждо влияние или не - македонският политик си изпусна нервите до степен, в която ни засипа с грозни обиди. Нарече българите мизерни и нецивилизовани. И преди да побързаме да отговаряме на обидите с обиди, нека се замислим кой би имал интерес от това? ОЩЕ: Напрежението между София и Скопие е добро само за Кремъл

В скоби трябва да отбележим, че отсъствието на македонското знаме при срещата на Радев и Силяновска в София бе повод, но не е и оправдание за обидите на Николоски. Факт е, че визитата на Силяновска нямаше характер на държавно, официално или работно посещение. Макар и в тези случаи поставянето на македонския флаг да не е задължително, липсата му предизвика напрежение в Северна Македония.

Трябва да признаем, че, ако това се беше случило на България, нямаше да ни хареса, защото сме твърде чувствителни по тази тема. За Скопие пък важи максимата, че, ако искаш да си развалиш отношенията с някого, винаги ще намериш причина за това. 

Още: Борисов и фабриката на девети

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

Нека не сме ние тези, които "драскаме клечката"

Безспорно обидите на Николоски са провокация към България и българския народ. Нещо, за което заслужаваме извинение. Отзоваването на българския посланик в Скопие обаче би било прекалено крайно решение и не бива да се прави с лека ръка. ОЩЕ: Слави Трифонов: По най-бързия начин да бъде отзован посланикът на РСМ

България е първата държава, признала македонската страна. Дипломатическите ни отношения започват на 12 септември 1992 г. с откриването на генерални консулства в Скопие и в София, за да стигнат до равнище посолства през декември 1993 г.

Да, през всичките тези години напредъкът между двете страни върви бавно и с малки победи. Първо е Съвместната декларацията от февруари 1999 г. На следващо място е Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество, в който за първи път се признава, че имаме обща история - нещо немислимо преди това. В резултат на договора с България и този с Гърция Македония стана част от НАТО, а благодарение на френското предложение югозападната ни съседка прие условието за вписването на македонските българи в конституцията си.

Да не забравяме и усилията на вече покойните общественици като Божидар Димитров, Красимир Узунов, Панде Ефтимов и много други за историческата истина и то във времена, в които малко хора са имали смелостта за това.

Още: История за една кофа и няколко имунитета

Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?

Ето защо - България не бива да е тази, която ще "драсне клечката" на българо-македонските отношения. ОЩЕ: МВнР за обидите от Скопие: Няма да влизаме в подобен тон, уведомили сме партньорите за провокациите

Мицкоски не може да бъде като Груевски

От създаването на Македония до сега наблюдаваме периоди на засилване и затихване на провокациите от тяхна страна. Македонски българи са преследвани за отстояване на българщината както през 1992, когато е така наречената "Велешка афера" така и днес, когато книги на Фондация "Македония" бяха задържани на границата, а от Агенцията за българите в чужбина заявяват, че общуват със сънародниците ни там нелегално само заради произхода им.

Скандали е имало и в миналото. През 1994 г. българският министър на образованието Марко Тодоров отказва да подпише на македонски език двустранните споразумения по време на визита в Скопие, а домакините оставят госта да довърши сам посещението си.

Прави впечатление обаче, че само за броени дни лавина от събития разпали страстите между България и Северна Македония - македонски президент посети България, което не се беше случвало от 2018 г. насам. Малък детайл от визитата ѝ предизвика скандал в Скопие. И докато българските и македонски медии отразят реакциите, вече имаме нова ситуация - дясната ръка на Мицкоски наля допълнително масло в огъня. 

Това не е нещо ново, но не изглежда случайно, а интервал между провокациите почти няма.

От началото на мандата си, а и още, когато беше в опозиция, на много хора Мицкоски им напомня управлението на Никола Груевски. Общото между Мицкоски и Груевски е ВМРО-ДПМНЕ - партията, която ги издигна. Колкото и да му се иска обаче - настоящият македонски премиер не може да бъде като своя предшественик.

Разликата между двамата е, че във времето на Мицкоски Северна Македония е член на НАТО и каквото и да е намислил сега - не може да се държи по този начин със своите съюзници в Алианса. Още повече, че претендира да бъде премиер на европейска страна. ОЩЕ: "България прекрачи червената линия": Мицкоски за липсващото северномакедонско знаме

Автор: Деница Китанова