В черното ни образование няма бели надежди

Черно-бели учебници за осмокласниците с материално затруднени семейства – това е най-новата брилянтна идея-панацея за страдащото ни от куп дефекти образование, претворена в практика.

Още: Под знамето, червеното: Нов шанс за Пеевски да оглави ДАНС. Или направо правителство

Още: Тръмп дойде - време е да си изпълнява обещанията

Коментар на редактора

Не стана ясно само дали в учебниците, които са на "Просвета", ще сложат и по-малки картинки, за разлика от "цветните". Или пък може дори да ги изрежат – още по-евтино и достъпно ще е. Текстът също може да е с по-малък шрифт - така децата ще внимават повече, защото трябва да се взират. Но защо не всичко това в следващия тираж – все пак 2017/2018 учебна година няма да е последната в историята на България, макар че всеки здравомислещ човек си задава въпроса дали скоро няма да броим последната. Затова и няма как да обясним на явно зеленчукови глави, че да делиш по този начин децата в една от най-узявимите възрасти предполага създаването не на общество, а на обществени пропасти, превръщащи се в разломи.

В нашата мила родина учителите вече трябва да проучат по 100 учебника преди учебната година, за да изберат по кой да преподават. 100 учебника – много професори са се събрали на тази територия! Само че образованието не може да е битак, където сульо и пульо опитва да пробута дрънкулките си с възможно най-висока печалба. Не може по принцип – в България може. И точно защото образованието и здравеопазването станаха такива битаци, България стигна до сегашното си положение – на най-бедна и нещастна държава в Европейския съюз.

Още: Стабилността като скеч: Борисов и ИТН ще са новите сценаристи на статуквото

Още: Борисов да попритвори вратата, че извън "Дондуков" лесно се изстива

Днес (31 август), по Нова телевизия беше излъчен коментарен материал, според който за частни уроци по български език и математика родителите плащат почти толкова, колкото държавата плаща за образованието на децата на България. При това положение за какво въобще ни е училище – да тръгват всички на частни уроци и толкова. Който може – ще е образован и ще има някакво бъдеще, който не може - ще се надява работата с метлата по улицата да го спасява от ровене в кофата.