Да вземеш близо 10 000 евро субсидия за коне, които после да захвърлиш в планината в зимния студ и подножието на Руен - това е БГ класика. Балкански триумф, жанр черен абсурдизъм. Единствената конкурентна история бе за собственик на заведение в Несебър, който едно лято опакова с черен найлон кипарис, понеже игличките падали върху масите му. Сега бизнесменът (по правило това винаги се случва на бизнесмени, на сериозни хора) Пищалов с вдигнати рамене и поглед на дълбоко учудена жертва обяви - загубил ги конете, не можал да ги намери и се отказал да ги търси. Пред камерите рече: "Не мога да съм на 100 места едновременно", при положение, че общо взето е трябвало да бъде на едно - при животните. Разбира се, цялата история, освен съвсем злокобна, илюстрира и идеологията на усвояване на европари. Тази идеология гласи следното:
Европарите са нещо, което трябва да се издои, изсмуче, издърпа, изцеди, изцоца. Те се усвояват, така както се усвоява балкон - с една спарена българска хитрост и желание за непроветрено по-широчко пространство, в което да цари комфорт, нищо, че никой не може да премахне миризмата на кисело зеле. На Запад европарите служат, за да се изградят неща. Тук нещата служат, за да се докопат европари. Дълбоката хитра нагласа, сполетяла типажи като Пищалов, се съдържа в следното убеждение: че парите от ЕС се дават от наивни и плахи хорица, изнежени от уютен чиновнически живот, които никога няма да схванат най-общите грабливи състояния и тактики, обзели тукашната дивотия. И този извод е общо взето верен - огромна част от евросредствата бяха усвоени тъкмо през подобна мимикрия на дейност, която да задоволи европейския протокол, а оттам насетне всичко е ясно. Пищалов се оплака, че парите, които получава на кон, не стигали. Само у нас обаче след това изречение е възможен следният извод: тогава ще ги оставя да умрат, че да прибера кинтите.
Захвърлените коне на Пищалов са еквивалентът на пустеещите луксозни селски стадиони. Ако трябва да се направи общ инвентар на усвояването на средства от ЕС той би предложил картината на изоставено село с мъртви животни, в което бродят специалисти по човешки ресурси, които обучават по европейска програма 80 годишни пенсионери как да започнат собствен бизнес, посвещаващи ги в тайните на позитивното мислене и непробиваемите закони на маркетинга. Други страни (Полша, Литва, Естония) изградиха благодарение на еврофондовете всичко наново. Тук се изгради система за облагодетелстване на малко хора, най-обикновени хитряги със среден английски, потриващи ръце и готови да направят всичко по силите си, за да започнат да богатеят с умерени и спокойни темпове, гарантирани от теч на европейски пари в сметките им. Възникна нов жанр на живеене: животновъдите станаха субсиевъди.
Едни българи спасяват щъркели, други оставят конете им да умрат под снежния връх. Няма нищо по-презряно от това да се живее с вторите наоколо.
Автор: Райко Байчев
