Има няколко прости правила за отслабване, които всички знаят, но по някаква причина не успяват да ги спазват - да не прекаляват с тестото и сладкото, да не ядат късно вечер и така нататък.
Много е сходна с тази ситуация и нашата родна перманентна политическа криза, която вече приемаме като неотменима даденост по същия начин, както желаещият да отслабне - своите килца. Знаем, че можем да го променим, знаем и как, но нещо все не ни достига, за да си го формулираме ясно и да го постигнем стъпка по стъпка.
Поредните предсрочни парламентарни избори се зададоха на хоризонта още в деня, в който ЦИК обяви резултатите от последния вот. И колкото и да не ни се вярва, тези резултати се дължат на нас, гласуващите.
Още: "Губят времето на държавата": Конституционалист за партийните сметки кой ще бъде служебен премиер
На въпроса кога ще свърши тази безкрайна сага има само един отговор - когато ние самите поумнеем и започнем да се държим като зрели разумни хора, а не като умствено изостанали, които харесват най-вече подобни на себе си. Грубо звучи, но е самата истина.
Не може да правиш една и съща грешка постоянно и да очакваш различен резултат.
Точно това правим - вече шест пъти, иде седмият.
Първо - наивни сме като деца. Вярваме на самовлюбени типове и с лекота им даваме да управляват. Да, гласуваме за хора, на които иначе не бихме дали дори ключа от мазето си, а ги пускаме по най-високите етажи на властта, за да се разпореждат с нас и с бъдещето на държавата ни. Чакай, какъв е този, бих ли му дал да управлява колата или имота ми, става ли за някаква работа и ако да - за каква по-конкретно? Тоест, първо трябва да се опитаме да мислим. Безплатно е и все още не е съставомерно.
Второ - забравяме като старци. Ама си е направо като болестно състояние. Само преди няколко години искахме затвор за лицата, греещи от първия ред в Народното събрание. Сега сме готови да им се помолим, че да съставят правителство, та да “излезем от кризата”.
От коя криза, скъпи сънародници? От тази, в която точно лакомите мутро-политици ни набутаха? И пак те да ни извадят? Това народопсихология ли е или народопсихиатрия?
Още: ИТН към ГЕРБ: Без вас не може да има редовно правителство
Третото също звучи като симптом - не търсим сметка от онези, на които плащаме, за да стане уж животът ни по-добър. Прощаваме им, забравяме какво са ни лъгали и така се въртим в омагьосан кръг. На пръсти се броят политиците, поискали извинение от избирателите си за неизпълнени поети ангажименти. И и още по-малко са онези, които поемат лична отговорност за това, което не са свършили.
А тези, които се бият в гърдите колко са велики и как без тях нищо не се случва в държавата, просто трябва да бъдат натирени завинаги. Много е лесно - просто никой или почти никой не бива да гласува за тях.
И точно тук възниква въпросът кой ще дойде на тяхното място. Тоест, за кого да гласуваме? Бързо трябва да се ориентираме - изборите ще са през октомври.
Преди всичко за някой, който ни пита за нашето мнение. Някой, който се интересува от нас, разговаря с нас. Псевдодемокрацията, в която живеем, почти изключва подобно нещо. Срещите с избирателите почти на сто процента се състоят от монолог на човек, качил се на трибуната, който омайва присъстващите с нещо като харизма и нещо като обещания.
А те са толкова еднакви - и лъжеполитиците, и лъжехаризмите им.
Още: "Няма да допусна да бъда замесван в долнопробни конспирации": Радев с контраатака срещу Пеевски
Вижте само около какво се въртят новините в държавата - ха на този, ха на онзи да дадем мандат, ха този, ха онзи да го върне и току някой рече да маха някого, влизайки в ролята на Велик Махач.
Ние сме тези, които трябва да слагат, да махат, да раздават оценки и да искат оставки. И докато не го проумеем и не направим нужните стъпки към отрезвяване, ще сме все в тази ситуация - ще си правим избори до второ пришествие.
Не го ли направим, значи просто не ставаме - или ние за демокрацията, или тя за нас.
Автор: Евелина Гечева
