В България не се живее добре. Живее си се направо зле. Защото едикой си управлява, едикой си управляващ не обръща внимание на това или на онова. Но всъщност дали действително само в България или предимно в България е така? Какви са признаците за пълен разпад на една държава? Със сигурност са много, но някои са така очебийни, че не могат да бъдат пропуснати, тъй като става въпрос за фундаменти, без които никоя държава не може.
Тази седмица се случиха две събития, които дори и за България са прекалено много. Подреждам ги в хронологичен ред, защото не мога да преценя кое е по-ужасното, за да ги класирам по първенство на ужасия.
1. ПОЛИЦИЯТА СЪВЕТВА РОДНИНИ НА ПРЕГАЗЕНО ДЕТЕ ДА НЕ РАЗГЛАСЯВАТ СЛУЧАЯ ПРЕД МЕДИИТЕ
Става въпрос за случай, при който местен големец, по неофициална информация ръководител на фармацевтична компания, ранява много тежко, с опасност за живота, 11-годишно момиче. И вместо полицаите да намерят начин да успокоят потресените семейство и приятели, те гледат как да опазят кожата – собствената и на заподозрения. Наказателният кодекс не е секретен, ако изнасяте информация, сте носите отговорност, реди един от "блюстителите на реда". Преклонена глава сабя не я сече, пък ние ще понамажем, а той, животът си продължава ...
Пълно падение – няма как по друг начин да бъдат описани нещата. И не може да е иначе, като видим например какво стана с бившия кмет на Трън Станислав Николов, който беше окончателно оправдан след като прегази дете. Преди да се стигне до съд още, разследващи изкараха версията, че момченцето се блъснало в джипа. И при ей такива примери, как някой да вярва на полицията? А като не вярваш на органа, призван да залавя нарушителите, за каква държава говорим?
2. БОРИСОВ БЪРЗО-БЪРЗО ОБЯВИ, ЧЕ БПЦ НЯМА ДА СЕ ОТЧИТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА ДАРЕНИЯТА СИ
Най-после някой ("Обединени патриоти") се сети да предложи да се проверява какво се дарява на вероизповеданията у нас. Задната мисъл е, разбира се, Главното мюфтийство и какво влиза там главно от чужбина, но няма как да правиш закон само за един субект. И, разбира се, Светият синод подскочи – ама как така ще се отчитаме на държавата? Тя не може да ни се бърка, на нас имущество ни трябва, че да си изпъляваме ролята на Земята. А премиерът Бойко Борисов бързо увери разтревожените попове, че няма да им гледа в касичките.
И какво излезе сега – Борисов, нали е много вярващ, явно не вярва, че през даренията за религия могат да станат огромни пакости. Например – даренията от турската държава, които са целенасочен инструмент за налагане на чужд интерес. Или парични потоци под форма на дарения, които са предназначени за далеч по-зловеща дейност. Или някой прекалено притиснат от властта да вземе да си дари имуществото на Църквата – тя ползва безвъзмездно една част, пък другата си я ползва дарителят, ама уж я ползва иначе дядо поп. Коли така дали не вървят – от тия, скъпите, дето прокуратурата обяви, че ще гледа при някои богаташи в началото на годината?
На Дядо Поп Борисов трябваше да му каже следното – след като намесата на държавата във вашите финанси е недопустима, защото я считате за гонение, тогава вие сте извън държавата. Щом е така, защо държавата трябва да ви дава субсидия да си плащате заплатите? Нали не искате държавна намеса – оправяйте се по дарения. Само че ние така ще променим закона, че ако някой бъде хванат в определен вид неправомерно дарение, отговорност ще носите и вие. Такива ми ти работи за държавността – тази, която няма да я видим дълго, дълго, дълго време ...
Автор: Ивайло Ачев
