Вече описахме фантастичния микс между индийски сериал и български абсурд, смесицата между заклинания, проклятия и псувни, с които рухна партия "Величие", поставяйки всички възможни рекорди за бърз финал, дошли на фона на заявка за небивало дълголетие. Предполагам също, че Марков и Михайлов още дълго ще захранват публиката с материал, който няма да е безинтересен няколко месеца, докато, разбира се, не се изтърка. Двамата бивши съзаклятници и днешни врагове въобще се превръщат в нещо като класически герои от виц - Чапай и Петка, Нане и Вуте, Киркор и Гарабед. По-запознати от мен с разломите във "Величие" допускат, че партията, макар да няма парламентарна група, може да оцелее, защото фен базата все повече се мести към Михайлов. Освен това при евентуален съюз с "Меч" (Радостин Василев) формацията можела като нищо да се закрепи за по-дълго в политиката, особено ако присламчи още този-онзи. Името ѝ тъкмо ще зазвънти съвсем като във фентъзи сага: "Меч и величие. Том 1".
Тук обаче е време да поставим единственият сериозен въпрос, който засяга историята с (под)полковника. Каквито и да са клетвите и клеветите, слуховете и комедийните сюжети, нещо изглежда сигурно - че Марков и Михайлов са били сериозно прихванати още в началото на 50-то Народно събрание. Става дума за момента, в който единият закъснява за клетвата си за депутат, а после и двамата потвърждават с половин уста, но пък и доста ясно, че емисари от "първите две партии" в парламента са поискали среща с тях. Може да се предположи какво се е случило на тази среща - първо, били са им показани компромати, подготвяни грижливо най-вероятно месеци по-рано, тъй като службите са в ръцете на Пеевски и тук-там Борисов. И второ, заедно със същите компромати, най-вероятно са получили и заплахи по каналния ред - за тях, бизнеса им, семейството им, политическото им бъдеще. Няколко дни по-късно заплахите са били подплатени с обратния вид стимул, при който се обещава и възможност насреща - въпросното министерство, което партията да получи, за да "свърши нещо", както и гаранция за недосегаемостта на бизнеса на Михайлов (ако е верен разказът за това, че Марков му е казал "ще ти реша всички финансови проблеми").
Факт е, че към това предложение, на което не може да се откаже, най-податлив и мекушав е бил именно онзи, на когото избирателите са дали доверието си. Полковникът месеци наред говореше по влогърските канали, че за да реши проблема с Пеевски, ще са му необходими няколко секунди; предполагам, че точно толкова бърза е била развръзката, когато емисарите, които много напомнят на онези от съдебно-мафиотската задруга от "Нотариуса", са го притиснали. Учудващо за едни и съвсем закономерно за други, Марков, попаднал за пръв път от комфортните популистки влогърски студиа в реалния свят на рекета, заплахите и суровия натиск на прехода, си е глътнал езика и оттогава насетне се е превърнал в днешния сричащ, нервно заядлив и видимо уплашен човек.
Естествено, тук вратата на хумора се отваря съвсем широко - цялото нещо действително се превърна в незабравим скеч, защото набираше сила година и повече, а се разпадна за седмица и по-малко. Предполагам, че след време никой няма да помни сложния състав на върволицата народни събрания, но ще се присеща за двамата завалии и тяхната одисея в политиката. В същото време обаче партия "Величие" прояви малодушие, което действително ни информира за това какво се случва с един нов политически субект, който се появява от нищото на хоризонта. Той е моментално или асимилиран, или унищожаван, защото позициите на статуквото са толкова стабилно укрепени, че да им се излезе насреща изглежда самоубийствено дори за човек с минимален инстинкт за самосъхранение. Популистко-комичен е лозунгът "от пепелта към слънцето", но ми изглежда съвсем явно, че насрещното предложение е било или 1) да се работи заедно с мафията, или 2) да бъдат приключени моментално. Войните на светлината са се оказали от картон, а боклуците на мрака, както винаги - железни.
Добре е да прибавим това към равносметката. После може да се върнем, не без удоволствие, и към меметата.
Автор: Райко Байчев
