46 секунди бяха достатъчни за италианката Анджела Карини да прекрати двубоя в Париж срещу алжирката Имане Хелиф. И на колене, със сълзи на очи и отчаяние, което познават само най-отдадените атлети, претърпяли загуба, за която се подозира, че може да се дължи на някаква несправедливост, сложи край на състезанието.
Когато състезанието приключи, започна другата, хиперактивна световна надпревара - по политизация на Олимпиадата. Принципът ѝ е познат: дайте на един политически олимпиец опорна точка и рязко ще настъпят залезът на Запада, ужасът на трансхуманизма и джендър катастрофата. Или, в противоположния случай на този горещ апокалипсис, хладното и високомерно пренебрежение, с което прогресивният опонент смята, че не трябва да отговаря на някои въпроси, само защото идват от хора, които ненавижда. Както беше написал някой във Фейсбук - сблъсъкът оттук насетне може да се изведе и така: Ганьо срещу ТрансГаньо.
Какъв обаче е на практика казусът с Имане Хелиф? Мнения има достатъчно, затова да се занимаем с по-рядко разпространеното явление - фактите. Ето ги:
- Международният олимпийски комитет е допуснал боксьорката до Олимпиадата, докато година по-рано Международната боксова асоциация (IBA) я е дисквалифицирала. МОК сега я защити. Двете организации са в сериозен конфликт.
- Твърдението, че боксьорката е с XY хромозоми идва от президента на международната боксова асоциация Умар Кремльов, но година след дисквалификацията ѝ от IBA, тези думи не са подкрепени с публични данни - тестовете, на които Хелиф е била подложена, засега не са били оповестявани в детайли публично.
- Горното е все пак вероятно, защото съществува подобна аномалия - жена да се роди с XY хромозоми, или пък мъж с ХХ хромозоми: генетична рядкост, при която някои от особеностите на противоположиния пол се проявяват много по-силно, но в крайна сметка не променят основния: "Какво е жена?": Филмова сензация, която взриви мрежата (ВИДЕО)
- По тази причина Хелиф не е "трансджендър", тоест човек, който биологично принадлежи на единия пол, но се идентифицира като друг. Колкото и перфектен да е горният сценарий за "антиджендър" реториката ("лошите олимпийци пускат мъже на ринга, които се идентифицират като жени, за да пребиват жени, а пък протестират срещу домашното насилие), е невярна.
- в Алжир смяната на пола е забранена и се наказва със затвор. На този фон е комично изявлението, което идва пък от алжирската боксова асоциация, която обяви, че правата на боксьорката са нарушени и че трябва да се защитят. Така сякаш държавата, от която тя идва и от която организацията е част, не погазва правата на жените системно.
- Имане Хелиф не е, всъщност, непобедима - тя има 37 победи, 9 загуби и 4 мача "No Contest", когато е дисквалифицирана 2023 от световното първенство (4 победи, ако не беше дисквалифицирана), откакто се състезава. Ако действително нещата бяха толкова прости и тя имаше явното преимущество на мъжкия пол, би следвало да има само разгромяващи победи.
- Хелиф обаче има прекомерно високо ниво на тестостерон - най-важният мъжки хормон за увеличаване на мускулната маса и това ниво надвишава обичайните прагове. Тук има още един въпрос: тя вероятно произвежда повече тестостерон от останалите боксьорки в своята категория, но тестостерон може и да се приема външно като анаболен стероид, който е забранен. С други думи: възможно е да става дума за комбинация от един естествен допинг с изкуствен. Защото от 2021 година насам има само 1 загуба, а други 5 са в първите ѝ 6 мача.
Предвид особеностите на горните положения, колкото и да е неприятно, а и невъзможно за мнозина да го прегледат критично, наративът "мъже бият жени, дотам го докарахме", носи само опиянението от гнева - най-разпространения съвременен наркотик. И все пак изглежда неверен.
Обаче проблемът извън политиката остава. И не може да се разреши лесно. Спортът е вълнуващо преживяване само защото разчита на равнопоставеност пред правила, каквито в живота липсват. Всяка спортна надпревара би била напълно безинтересна, ако някой от участниците използва нечестно предимство. "Нагласеният мач" винаги предизвиква възмущение не просто заради корупцията или тарикатската схема, а защото някой е посегнал на радостта от наблюдението на атлети, които се сблъскват във великото и изкуствено създадено равноправие, което наричаме "игра".
Какви да бъдат правилата в подобен случай? Те могат да санкционират генетичната аномалия, за да запазят равнопоставеността. От друга страна обаче, генетичните аномалии, освен хилядите часове неуморен труд, са твърде познат дар на шампионите. Дробът на Майкъл Фелпс има вместимост от 12 литра при 6 обичайни за всеки човек. Наим Сюлейманоглу, освен изумителен спортист, бе и генетично явление. Рони Колман, при цялото тъпкане със стероиди, тоновете железа и убийствени тренировки, сам бе посочил, че по някаква генетична причина тялото му почти не задържа мазнини и трупа само мускулна маса. В конкретния случай с боксьорката обаче е по-особено: генетичната аномалия е такава, че на практика изравнява нивата на тестостерона с тези на другия пол.
Тук ще приключим с безрадостното заключение, че посочваме само проблемът, не решението. Много лош финал за среда, която има вкус към бърз нокаут.
Автор: Райко Байчев
