И ето дойде тъй омразният ден, в който пак ни обраха. Свиха ни един час – за да дойдело лятото. Щото нямаше да дойде, ако не бутнем напред стрелката на часовника с един час.
Вие станахте ли в три през нощта, та да нагласите часовника на четири? Ако сте го направили, нещо значи ви хлопа. В главата, не на входната врата.
Генетично ни е заложено да си поспиваме. Да сте чували за бебе, което страда от безсъние? Спи като бебе, казват старите хора. За здраве и красота. Аз съм най-красив, когато съм най-поспалив.
Откраднаха ни един час от красотата с обещанието, че сметката за ток щяла да ни е по-ниска за седем месеца напред, защото ще има повече дневна светлина. Германците го били въвели през Първата световна война. Съмнявам се нещо, че е било заради тока – война е било, трябвало е някой да се бие, не да спи. Хубав един час дневна светлина повече – за да поработим повече. Да водим по-дълго вечната икономическа война.
Ужасно дразнещо звучи този пасквил, скрибуцащо някак? Не по-ужасно, отколкото да ставаш един час по-рано. Особено ако си на работа. На всичкото отгоре на кино отиде и „Часът на Земята”. Никой не разбра кога загасихме лампите, защото така и така бутнахме часовника напред. Замина и околната среда демек. Абе политиците са виновни. Я да зема да звънна на шефа да му честитя лятото.
* Хумористичната нотка на текста се проявява, когато шефът вдигне телефона. Използвайте с удоволствие и мярка - не давайте на жената на шефа да му се обади с честитка от вашия телефон.
