Безумията на братята в Скопие продължават. След подпалването на нашия културен център "Иван Михайлов" в Битоля през миналата година днес той е вече след официално закриване. Проблем за властите, представете си, не е нещо друго, а името. Всички добре знаем кой е Иван Михайлов - всеотдаен борец за българската национална кауза. Спомене ли се неговото име, то няма как да не е в контекста на сръбската окупация. Защото именно сърбите направиха от една изконна българска земя, люлка на поети и герои, затънтена провинция без собствен облик.
Още: Борисов и фабриката на девети
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Иван Михайлов е герой, продължил революционната борба на ВМРО, дал последния исторически отпор срещу сръбското нашествие в Македония. Да се нарича фашист е тотално изопачаване на историята с типичния белградски почерк. Всичко българско е фашистко. Титовите агенти и коминтерновските послушковци са положителни герои. В Белград са изработили концепцията за очернянето на българските герои, а в Скопие са я реализирали. И ето го днес резултатът - братята край Вардаро искат да заличат името на Иван Михайлов.
В Република Северна Македония, нарекла се по този начин заради гръцкия натиск, много искат да изтрият историята. Само че няма как. Тя е написана отдавна. И е добре съхранявана. Омразата им към Иван Михайлов е жалка, защото той отиваше на смърт заради този същия народ, който днес не иска да го чуе, пали и заличава името му.
"Като съм българин, не съм ли македонец" е негова статия, която трябва да се гравира по цялата граница между България и Македония. Когато родната му земя е под германска власт, му предлагат да поеме управлението на независима македонска държава със столица Скопие. Той обаче далновидно отказва, защото прогнозира "вероятни кръвопролития заради дебнещия комунизъм".
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня
Същият този комунизъм прогонва македонските българи от родината им, където царува - явно е така и до днес. Със сегашното си решение македонската държава предава делото на ВМРО, на проливалите кръвта си герои, предава собствения си народ и го поставя в унизителното положение да играе по свирката на Белград.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: История за една кофа и няколко имунитета
Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?
"Со това си решение те зачеркват живота и борбата на хилядите македонци загинали в името на идеята дала темелите на тази държава - ВМРО и неговите лидери Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов, хора които явно са се изявили като македонски българи. Ако се замислим до преди години само думата българин беше табу в нашата държава, а сега вече ние се борим за човешки права", написа във Фейсбук председателят на клуба Люпчо Георгиевски. И още: "Иван Михайлов и нашия Културен център именуван во негова чест не е записано в централните регистри, а во сърцата на хората во Македония".
Скопие трябва да направи две неща.
Първото е да си спомни как натискът към албанското население след 1992 г. доведе до бунт от негова страна през 2000 г. Последва Охридският мир, а днес това население е 25%, държи половината министерски кресла и други ключови държавни позиции. Сега, като палят, бият и закриват български чисто културни проявления, дали няма да доведат до българи министри след десетина години? Българите не са по-долу от албанците, когато трябва да се бият за свободите си. Те ще потърсят своите права още по-настоятелно, защото всяко насилие ражда равен по сила отговор. Вписването им в Конституцията като малцинство е въпрос на време и на подкрепа от цяла България.
Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа
Още: Рахат ли са депутатите под корпулентна сянка: Процедурата по избор на главен прокурор ще покаже
Втората задача от домашното на скопските умни глави е веднъж и завинаги да вземат съдбовното решение - в Европейския съюз ли искат да влязат или предпочитат да си останат белградска провинция. Съдейки по последните им действия, май клонят към второто.
Автор: Стефан Стефанов