Вчера Министерски съвет утвърди промени в приема на студенти, увеличавайки важните за икономиката ни специалности, които държавата ще подпомага с по-висок прием и по-голяма субсидия, от 32 на 36. Новите 4 професионални направления в университетите, които стават приоритетни, са филологията, историята, философията и религията.
Това е поредният нагледен пример за абсолютно неадекватно отношение към образованието и бизнеса.
По данни от последната година най-търсените и дефицитни професии у нас са инженери, оператори производство в машиностроенето и металообработването, електротехници, IT специалисти, лекари, шофьори, работници в ресторантьорството и хотелиерството, счетоводители и др.
Няма данни за нужда от нито един философ или теолог. И въпреки това държавата обявява тези професионални направления за приоритетни.
На практика това е системата, която произвежда въпросните дефицити. Това е системата, която вместо да помисли как да въведе програмирането в училище например, обявява философията за важна за икономиката. И това е системата, произвеждаща хиляди безработни философи, теолози и историци.
Идеята за приоритетни професионални направления е повече от добра по принцип. Всяка икономика е наясно от какви кадри се нуждае и интелигентният и най-логичен подход е за стимулиране именно на дефицитните професии. У нас обаче логиката не е на почит. На почит са интересите и слабоумието. Цената на тези грешни ходове плащаме всички.
В машиностроенето и металообработването, електротехниката и електрониката, транспортът и медицината липсват общо 44 000 души. В IT сектора - между 10 000 и 30 000 души. В здравеопазването само дефицитът на медицински сестри е 11 000 души.
Всичко това са колосални загуби за българската икономика, станала жертва на абсурдна държавна политика, която не може да направи елементарни промени в средното и висшето образование, за да реши проблема. На фона на недостигащите кадри ежегодно сме свидетели на статистиката, според която между 50% и 80% от българите не работят по специалността си.
Образованието ни, особено висшето, се нуждае от основен ремонт, за да спре да съществува като отделна, самостоятелна и напълно неадекватна система за кариерна подготовка, и да се скачи с бизнеса, за да започне да го захранва с нужните кадри. Само така икономиката ни ще може да изплува от блатото, в което се намира.
Една нация от безработни философи няма да стигне далеч.
Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край
Още: Борисов и фабриката на девети
Автор: Десислава Любомирова
