Трябва да се признае, че човек трябва да е сериозно лишен от чувство за хумор, за да не забележи невероятния комедиен потенциал, който "Продължаваме промяната" отключват покрай прословутия им национален съвет и изтеклия запис. За записа, разбира се, трябва да се говори сериозно, но не бива да се пропуска и смешното; да не говорим, че двете, както обикновено, са свързани.
Първият комичен обрат е в начина, по който ПП действаха спрямо записа. Първоначално притеснение предшестваше излизането му на бял свят, когато ден по-рано Петков обяви, че знае предварително какво ще се случи. Отварям скоба - в тази партия може да познаеш, че някой сериозно се притеснява от нещо, ако видиш, че К. Петков чете съсредоточено пред журналисти нещо от листче, тоест, преценено е, че ситуацията не бива да бъде оставена на потока на съзнанието му (и правилно). Та ден по-късно след акцията на Радостин Василев се взе обратното решение. То, накратко, гласи: да се каже, че записът е просто супер. Не само, че нищо фрапантно не е казано в него, ами и става дума за феноменално показно за правене на политика, за това как трезви умове действат безапелационно върху тънкото въже, опънато над бездната, в която държавата пада. Както колегите от в. "Сега" вече обобщиха превратното тълкуване с кратко заглавие: "ПП вече не смята записа "Рудигейт" за компромат". Толкова. Нищо, че "Урсула ми вика - не ме цитирай": дори само това е изречение е както филологически, така и политически триумф на компромата.
Вторият комичен обрат, разбира се, е свързан със самата фигура на Радостин Василев. Тук вашият скромен коментатор трябва да ви напомни, че когато Василев се озова в редиците на ПП, от ПП гърмяха фойерверки и обясняваха как господин Василев е невероятен пазител на държавността, неподкупен морален страж, който бди пред разпада на демокрацията. Тогава се наложи да се усъмня и да предположа най-логичното: стандартното политическо номадство. Но това мое съмнение остана съвсем самотно насред фойерверките от присъединяването на Василев, което беше истинска, наивна, глупашка фантасмагория.
Трето. Значи хората на ПП гласуват "против" коалицията-ротация с ГЕРБ (гласовете са повече отколкото тези "за"). Обаче има няколко въздържали се. Кирил Петков общо взето препсува въздържалите се, натиска ги да гласуват и те от зор-заман гласуват "за". И така славно се взема партийното решение. На мен ми се струва, че всъщност все пак повечето от ПП са проявили здрав разум и са били съвсем наясно, че коалицията с ГЕРБ ще ги приключи веднъж завинаги. Петков обаче ги обвинява, че се чувствал като шофьор на автобус на детска градина. Според мен детската градина можеше да спаси шофьора и е дала книжка на грешния човек, но...
Четвърто: Петков внезапно отиде в Братислава и подозренията са, че е там, за да се срещне спешно с Урсула фон дер Лайен - тоест, най-вероятно, да даде обяснение защо гръмко я е цитирал, когато му е казала да не го прави. Може и да е така, може и да не е - смешното в случая обаче е, че Петков обяснява отсъствието си в най-напечения момент с това, че "открива партийни структури в Братислава". Какви са тия партийни структури в Братислава? Възможно ли е да има по-невероятно и фантастично обяснение от това? Та ПП нямат структури в поне половин България. А Словакия не е да е известна с многочисления си български корпус зад граница...Но спирам дотук - да не изчерпаме ситкома в един епизод. Макар че не можем и да му смогнем.
Автор: Райко Байчев
