Предстоят европейски избори. Ако не сте разбрали, не е чудно – кампанията дотук е толкова вяла, че дори моментният приятен морски полъх в горещ летен ден изглежда като ураган спрямо интереса към европейските избори в България.
И все пак – изборите са важни. Клише е, но е така. Защото изборите са единственият измислен от хората що годе работещ начин, по който да постигат някакво що годе разумно съгласие как искат да живеят. В този ред на мисли и като човек, който редовно гласува, в следващите редове ще споделя своите принципи защо избирам определен човек и/или определена партия като свой политически представител. И се надявам информацията да бъде полезна поне малко.
1. Да знам какво искам. Първото условие да участваш на каквито и да е избори. Ако не си наясно, няма изобщо смисъл – само ще навредиш. Защото изборите не са грижа само за самия теб, но и грижа за другите. Гласът на всеки оказва влияние на всички, които са засегнати от съответния вот – този аспект не бива да се подценява. Специално за европейските избори всеки гласоподавател следва да си даде сметка, че говорим не само за България, но и за ЕС като цяло.
2. Преценка на професионализма. Мисля, че това като нищо е най-важното условие, когато избираш – независимо дали евродепутат, народен представител, президент, кмет, общински съветник. Защото ако някой няма качествата и не знае как да свърши дадена работа, колкото и добро желание да има, все едно. Просто е - трябва да може!
Лошият момент що се отнася до преценката е, че можеш да си сигурен дали от някой става нещо едва когато той поработи и му видиш резултатите. В политиката обаче тогава е късно – защото още не сме успели да наложим адекватен механизъм за отзоваване от работа на политици, които не си изпълняват обещанията. Затова най-лесният начин да направиш оценка на професионализма е да търсиш противоречията. Например – обещава някой нещо, но не знае елементарни механизми как може да му се случи обещанието. В тазгодишната кампания има достатъчно такива примери – например, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер може да промени Лисабонския договор. Процедурите за това са ясно посочени в чл. 48 на договора и институцията, която има крайната дума, е Европейският съвет. Европейската комисия би могла да направи предложение, но същото може да направи и правителството на която и да е държава-членка на ЕС. При незнание на такова базово нещо, дали даващият обещания може и изобщо ще опита да ги изпълни?
3. Оценка на идеите. Тук си е чисто субективно – какво искаш да се случи и кой политик е най-близко в обещанията си да се случи както го искаш, като не забравяш дали е професионалист.
Това са моите съставки на рецептата да гласуваш – не изглежда чак толкова сложно, нали? Да, нужно е малко усилие – обаче не е ли по-голямо усилие да обясняваш във Facebook надълго и нашироко защо нещо не може да се случи, вместо да дадеш своята дори малка лепта да се случи?
Автор: Ивайло Ачев
