Ядрено оръжие, ако ни нападнат с какво ли не - така на думи отговори издирваният от Трибунала в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин относно решението американските ракети ATACMS да могат да летят без ограничения и да поразяват военни цели на руска територия.
Още: Борисов и фабриката на девети
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Залповете от обяснения какво значи това - ескалация, не му се вижда краят и т.н., са налице. Но кой от тях всъщност е точен ще разберем чак когато Доналд Тръмп встъпи на власт - заради едно негово много конкретно изборно обещание: Блъфираме с ядреното оръжие, мислещите са наясно: Близък до Путин източник
В моята битност имах достатъчно взимане-даване със строителни предприемачи. Това са хора със специфичен начин на мислене. Кадърните от тях по цял свят са богати. В рамките на своя бизнес, те подхождат по един и същи начин. Стремят се да наемат за своята работа лесни обекти. Казвам лесни, имайки предвид такива без т.нар. от юристите тежести. С други думи, търсят места за строителство, в които възложителите знаят какво искат, спрямо обектите няма висящи съдебни дела и залози, и по възможност терените да са празни. След това, въз основа на натрупания си опит, строителните предприемачи взимат заем от банка. За своето собствено счетоводство те планират необходимите им средства, като една трета от общия обем предвиждат за реализацията на обекта във вид на технологична себестойност, в т.ч. за материали, труд, енергия, техника, амортизации, хонорари за управление на финансите и евентуални дела в съда. Втората третина смятат като непредвидени разходи, а третата – като чиста печалба. Разбира се, че офертата пред банката изглежда по съвсем друг начин. Там се заявяват най-високите възможни количества и цени за материалите, амортизациите и труда, надути до небесата непредвидени разходи и скромна печалба, като накрая, при добре водено строителство, половината от общата сума отива за реализацията на обекта и съпътсващите го дейности, а останалата част остава изцяло във фонда "и аз съм човек" на предприемача. Затова тези хора никога не са на загуба. Те са богати и, защото за своята работа планират суми, които се заплащат от купувачите "на зелено" (преди завършващия етап), покривайки заема, взет от банката, и по този начин печалбата им е гарантирана. При това професията на предприемача не изисква кой знае какво образование. Достатъчно е и средно, а ако то е в областта на строителството по-добре.
Още: Доналд, ти можеш да направиш много силен ход за Украйна
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня
Съвсем наскоро, точно такъв предприемач с бакалавърска диплома по икономика от университета в Пенсилвания, избегнал хитро военната служба, син на строителен предприемач с водени срещу него съдебни дела за надвзети суми и дядо, стопанисващ успешно публични домове, спечели за втори път изборите за президент на най-богатата и най-технологичната нация в света. А, както е известно, бакалавърската степен е най-ниската в сферата на висшето образование, над нея се нареждат магистърската и докторската, каквито въпросният господин няма. Така или иначе, милиони избиратели му повЕрваха и сякаш никак не ги смути фактът, че въпросният кандидат-президент има присъда по дело за измама, както и други не малко на брой висящи към момента съдебни искове. Не мога да мисля иначе, освен че редовите американски данъкоплатци избират до голяма степен хазартно – все едно че залагат на рулетка. Питам се: защо не мога да се отърва от мисълта, че и другаде по света се гласува по същия начин? Въпросът е сега какво следва от този избор, защото известната на всички ни личност отдавна не се занимава само със строителство. Той е милиардер, дори някои го определят като мултимилиардер, колкото и това да звучи неопределено. Господинът притежава небостъргачи, хотели, голф-игрища, рекламодател е на множество консумативи, пробвал се е успешно и като телевизионер, има зад гърба си три брака, деца, внуци и, което е по-важното – има претенциите да оправи целия свят, който в момента е достатъчно объркан. Разбира се, че основен се явява въпросът: ще успее ли?
Не ми се иска да мисля, че следващият президент на най-силната в света държава е един обикновен хвалипръцко, защото с гръмките си обещания, че ще се справи незабавно с войните по света и с емигратите, той, всъщност, спечели своите гласоподаватели. Защото едно е да блъфираш пред банката за кредита, който искаш да ти отпусне или да надуваш пред купувачите цената на построените от теб имоти, да не ти пука от съдебна присъда, както и от заведените куп други дела, или да се фукаш с построените и притежаваните от теб сгради, с втората по големина яхта на света, с жените си – манекенки, с присадената си морковеноцветна коса и шеметна прическа на своите 77 година, или, ако щете, да опипваш тази и онази хубавица..., и съвсем друго е да бъдеш успешен дипломат. Трудно ми е да допусна, че е възможно да спреш с магическа пръчка за броени дни водените в момента войни, в които твоята страна участва с най-модерното оръжие.
Още: История за една кофа и няколко имунитета
Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?
И все пак, искам да се надявам, или както някои обичат да използват пòщо-зàщо глагола спекулирам, на следното: следващият президент на Америка да успее да посредничи между другите двама, вкопчили се един в друг, президенти и най-вече да убеди государя-кагебист от изток, че е по-добре да се създаде една относително тясна демилитаризирана зона по цялата граница между Украйна и Русия, от която да се изтеглят войските и на двете страни в конфликта, и където да се настанят мироопазващи войски на ООН.
Това решение, например, за един следващ договорен период от време, ще бъде много по-евтино и много по-безопасно за света, отколкото сегашното. По този начин ще спре взаимното избиване на млади мъже в най-силната им възраст, ще се даде възможност за самоопределянето на населението в тази зона, колкото и малко да е останало то, защото всичко там е помляно и накрая ще се оправдае до голяма степен съществуването на твърде олекналата като авторитет световна организация ООН. А за украинците от метрополията ще си позволя да перифразирам един известен девиз на Уилям Гладстон, който в случая ще прозвучи по следния начин: Украйна на украинците! С други думи, те, украинците, а не някой друг, в условията на един, вече толкова лелеян от целия свят, мир, ще решат окончателно дали да се присъединят към Европейския съюз и НАТО.
Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа
Още: Рахат ли са депутатите под корпулентна сянка: Процедурата по избор на главен прокурор ще покаже
Още: Войната на Путин срещу Украйна - как ще свърши?
Автор: Никола Темелков и Ивайло Ачев
