Новият политически сезон започва с усещането, че никога не е приключвал. Заради толкова много включително трагични обстоятелства, летните прожектори бяха включени и на дневна светлина, а усещането за стабилност се покри под синя каска. Впрочем - не от вчера се залъгваме, че всяка пробойна може да бъде запушена с подръчни средства, но под условие да издържи вечно. Пумпалът в нашия житейски перпетуум мобиле продължава с висока скорост да се върти все около онова, което ни държи живи - празните приказки.
Толкова сме свикнали с тях, че би било налудничаво, ако само за миг млъкнем. Тогава наоколо ще се огледаме в призраци, завихрени в кръговрата на безвремието си, потънали в логични, но кухи откъм съдържания думи.
Когато ви говорят празни приказки, се заслушайте какво минава през ума на човека отсреща. То не може да остане скрито, стига да не превключите канала. А и най-малко ще го усетите по хладилника си...
Когато ви говорят празни приказки, не се оставяйте във въртележката на пумпала, както се очаква да постъпите. Погледнете голямата картина от разстояние, тъй като детайлите са важни само ако разбирате добре ясните цели на другия. Най-често тогава думите угасват.
Когато ви говорят празни приказки, изключете прожекторите. В тъмното най-добре се вижда кой-колко струва.
Автор: Румен Скрински
