В журналистиката има едно възнеприятно събитие, което се повтаря всяка година. То е хем незначително, хем - ако сте по-раздразнителни, а щом сте в журналистиката, вие сте - може да ви изкара от нерви. "Събитието" е: да получаваш мейли с честитка за Коледа от пресцентъра на някоя партия. В такива моменти просто си представяш вдъхновения пиар - който най-често е работлив, средноинтелигентен и обсебен да мисли, че всичко в тоя свят се върти около подлеците, които представлява - та вдъхновеният пиар отваря същия мейлинг лист, и с един замах праща тъпата си картичка на 400 души, които има в листата. Тези 400 души, журналистите, си отварят мейла и виждат - аха - ето я тъпата картичка, която ми се изпраща всяка година. Възможно е дори да я отворят и направят ли го, не остава никакво място за съмнения - да, определено това е самата тя - тъпата картичка, която им се изпраща всяка година.
В този жанр най-досадна, по правило, винаги е била честитката на ДПС за Коледа. Но ако ние имаме папка "спам" за подобни работи, сега си давам сметка, че досадата, която е била предопределена само за журналистите, тази година може най-корпулентно, безогледно да се разшири. В посока - Пеевски честити коледните празници на целия български народ.
И ето какво е добре да се каже по този въпрос - навреме, превантивно. На пиар отдела на ДПС, на самия Пеевски и на сглобката, която допусна завръщането му, това може да изглежда странно, необичайно и направо нахално, но нека го съобщя - спокойно българският народ, според мен, може да прекара коледните празници добре и без Пеевски да му пожелава каквото и да било. Дълго време между него и Коледните празници имаше една-единствена асоциативна връзка, която, все още, струва ми се, си е пак валидна. Също: дори и да се гласят разни работи за ротационно премиерство догодина, една честитка за Рождество Христово от г-н Пеевски няма да бутне нещата към одобрение в тази посока. Одобрение няма, не е и имало, има само познатите олигархични преразпределения на територии и нищо повече. Ако одобрението към Пеевски е нараснало в коалиционните му партньори, това е свързано с техни си работи и тяхно си задкулисие, с което човек, прекарал сто дни на площадите, няма нищо общо. Той, този човек от протестите, може да е изигран - никой не е застрахован, че няма да му се случи - но не е малоумен и помни. Каквото ще да става, въобще, с евроатлантическия плам на г-н Пеевски по линия на неговия мерак да се освободи от най-сериозния геополитически черен печат, но силно се надяваме той да не си е внушил, че това му дава известни сантиментални правомощия. Ще кажете, за финал, не е ли цялото това предварително излияние, малко параноично и не показва ли прекалена раздразнителност? Ще кажем, за финал: сигурно, но ако бяхме малко по-превантивни, раздразнителни и параноични навремето, сега нямаше да се налага да го пиша.
Автор: Райко Байчев
