Открийте си сметки в рубли в "Газпромбанк", няма проблем – това е посланието, което Европейската комисия отправя към най-големите европейски клиенти на Русия. Разбира се, говорим за Германия и Италия.
Посланието, естествено, не е официално. То не е директно – тихичко, завоалирано, по брюкселски шу-шу. За големите и важните може, малките и маловажните ... абе важното е, че сме обединени! Но зависимостта от руски газ не може да бъде преодоляна толкова бързо. И се оказва, че тази връзка с Русия няма как да бъде скъсана достатъчно бързо, независимо от всичко. Независимо, че град като Пловдив (Мариупол) беше буквално изличен от лицето на планетата от главорезите на Путин. Независимо, че бяха избити хиляди мирни, обикновени хора. Независимо, че това продължава. И независимо, че ако газовата (а и петролната) връзка бъде скъсана, Путинова Русия ще бъде поставена на колене – само че и ЕС ще страда.
Точно тези брюкселски номерца и шикалкавения са докарали отдавна търпимостта към ЕС до ръба. Не само в България – Brexit нямаше да стане, ако не беше така. Много е приятно да се обяснява как с тролски похвати вотът на Острова беше преобърнат, но това нямаше да стане, ако имаше широка убеденост, че Европейският съюз работи за повече хора. Но я няма – и с основание.
През призмата на войната в Украйна се оказа, че отново малките, дори в ЕС, пак ядат дървото. Газовото дърво. Дотук са България, Финландия, Полша. Големите търсят и намират начин да минат между капките. ЕС обаче беше създаден с идеята за справедливост – поне в главите на обикновените хора. Те често забравят, че този съюз първо беше икономически (Общност на въглищата и стоманата), а в търговията справедливостта не е първа отправна точка. Но справедливостта е отправната точка на човечеството по принцип – и когато стане така, че тя бива потъпквана, идват големите кризи. Особено когато развяваш справедливостта като знаме, но го тъпчеш във всеки случай, в който е по-лесно така, отколкото да страдаш и да се лишаваш.
ЕС би трябвало да е контрапункт на света на Путин. Свобода срещу подчинение. Демокрация срещу автокрация. Справедливост срещу гнета на силния на деня. Но все още не е. Затова и толкова лесно в България, където сме си напатили много от брутални политически лъжи, трудно прощаваме нови. И то оттам, откъдето се очаква да не се случват, откъдето много хора вярват, че ще дойде справедливост. А разгневеният често търси алтернатива, с която да стъпка това, което го е ядосало, независимо какво ще стане после. Крайно време е Брюксел да го научи, преди да го разбере по трудния начин!
Руският газ: Примерът защо ЕС още е политически недорасляк
Автор: Ивайло Ачев
