Услужливият Гугъл е запазил в историята ви всичко, което сте правили последните месеци и там със сигурност в масовия случай, че ще има стотици статии, посветени на преброяването на коронавируса. Да не говорим за всекидневните посещения на Worldometers, където вече се нижат милион след милион и критичната маса от заразени вече мина психологическите 10 милиона. Казвам психологически, защото колкото по-висок брой заразени се трупа, толкова повече расте безразличието към тях; изглежда повече от ясно, че коронавирусът не може да бъде удържан и ще мине през целия свят. Моделът за "изравняване на кривата" целеше единствено спечелване на време, през което да се реорганизира всичко - здравеопазване, бизнес, политика, пътуване, начин на живот, начин на работа - за да може, когато кривата тръгне отново нагоре, да има по-добра подготовка за удара ѝ.
Цялото масирано преброяване има два очевидни проблема. Първо, как да преброиш по-точно зараза, която в 75% от случаите не показва симптоми, а от показалите симптоми се изследват около 10%? Затова и в САЩ, а и в много други държави, се посочва, че броят на докладваните е 10 пъти по-малък от броя на прекаралите заразата - там, твърдят специалисти, всъщност става дума за 20 милиона, които са се срещнали с вируса.
И второ, и много по-важно: воденето на статистика за коронавируса няма никакъв представителен смисъл, ако тя не включва безбройните последствия от появата му и мерките срещу него. Малък пример: оказа се, че заради карантината броят на инсултите и инфарктите у нас има рекорден спад в първите пет месеца за страната. Всъщност, ако наистина искаме да преброяваме коронавируса, то става дума за гигантско, непосилно уравнение.
Към него може да се включат десетки фактори: икономическата рецесия (потърсете броя на косвените жертви от рецесията 2008-2009 например, които скоро ще бъдат изчислявани и за сегашната), психологическите последици (ръст на проявите на психически проблеми по време на изолацията), домашното насилие (ръст), екологическите последствия (снижаване на опасните емисии във въздуха по цял свят, феномена "делфини във Венеция"), свръхдигитализацията (двата месеца изолация и преобръщането на борсовите пазари с триумф на и без това мощния технологически сектор), обеднилия туризъм (фалити).
Към тях, още: емиграционни промени (прибиране на мигранти от чужбина и по-малки бежански вълни), образователни (макар по-слабо ефективното, но все пак възможно обучение от дистанция), трудови (доказването на производителната сила на home office-a и дори преориентирането на много бизнеси натам, които спестяват пари от освободените офис пространства). В цялата тази картина, класици остават само брокерите на имоти: оказа се, каквото и да стане, цените на имотите растат. Няма криза - растат, защото няма криза. Има криза - растат, защото в кризата всеки иска да си вложи парите в имот. Остана единствено да има криза в строителството и пак отнякъде ще се намери причина да растат, защото...да кажем, че след кризата най-вероятно ще растат, което може да се посочи като аргумент да растат още по време на кризата. Нищо че е настъпила, защото са растели прекалено преди кризата...
За финал: големият политически обрат. Реалното използване на тоталитарни законодателства, използващи обосновките на "извънредните положения", бързо привързване към авторитарната власт, скъсване на мегадържави с мегаорганизации (САЩ със СЗО) и т.н. и т.н.
Как може да се измери това? Какво би представлявал точният статистически срез, който да проследи гигантския ефект на пеперудата, породен от коронавируса? Ще падне голямо броене; от нас само уравнението, повече - от математиците.
Автор: Райко Байчев
