"Знам, че истината боли, но не се отказвам от нито една своя дума". Това заяви в края на миналата седмица Валери Симеонов - лидерът на НФСБ и вицепремиер, отговорен за демографската политика.
Прав е г-н Симеонов – истината наистина боли. Разбира се, той не я казва, защото наистина ще заболи. Боли, че тупащи се в гърдите като него и вечния Борисов управленци така и не схванаха, че най-важната им задача е да създадат система/системи, а не да действат на парче, след поредната несправедливост и под натиска на остатъка от общественото мнение. Изключително лесно е да "запалиш" Фалкона, Спартана и който там правителствен самолет да е и да откараш някое болно дете за операция в чужбина, но се оказа невъзможно да реформираш здравната система така, та да няма нужда масово страдащи деца да ходят на лечение в чужбина. Когато има работеща система, няма нужда от спасители. Когато няма, всички чакат "голямото началство", дори за да отидат до кенефа, а какво остава да поемат отговорност и да свършат някаква работа – нали тогава има опасност "началството" да им отреже квитанциите, защото са засегнали някой "наш човек".
България има три изключително важни проблема, които не търпят отлагане – демографска криза, здравеопазване, образование. Но тяхното решение не може да стане в рамките на един управленски мандат и без да се приложат непопулярни мерки – най-малкото защото, особено в здравеопазването, трябва да бъдат съкрушени лобита, които са здраво обвързани точно с властта. Само че на Борисов, Симеонов и компания не им пука – откровено казано изобщо нямам намерение да разсъждавам защо, важен е резултатът. Също толкова не им пука и на останалите, шляещи се в парламента и 99% от искащите да влязат там.
Симеонов има репутацията на смелчага, на човек, който дотолкова я кара през просото, че не му пука кой е насреща му. Е, и това не е вярно. Защото ако беше, още щяхме да се занимаваме със Закона за хазарта – но не се. И всъщност това е по-голямото основание да му се иска оставка – на него и на Борисов. Защото те не работят като държавници и никога няма да го направят.
Автор: Ивайло Ачев
