По едно легло и едно одеяло за всеки възрастен човек в дома за стари хора в Кула, Видинско – това е помощта, която японското посолство у нас предоставя.
Коментар на редактора
В деня, в който отбелязваме 143 дни от смъртта на най-големия българин – Васил Левски, се оказа, че сме брутално далеч от чистата и свята република на Апостола на свободата и по още едно направление – отношението към родителите ни, към бабите и дядовците ни.
Думите не стигат да се опише мизерията, в която са принудени да живеят десетки хора в този дом. И за капак се оказа, че далечна Япония направи повече за тези български майки, бащи, баби и дядовци, отколкото българската държава – отколкото всички ние. Как да не заплачеш – от яд и от мъка? А заспалото ръководство на дома дори не е отворило една сметка за дарения - като не може местната власт да помогне, като държавата я няма, поне обикновените българи да подадат ръка. Многократно това е ставало и става в България - защото приказката за неволята я прилагаме ежедневно.
Стига вече катарзиси. Не може да живеем като скотове. Ако не се събудим, не заслужаваме въобще да съществуваме.
Снимка: Архив
