В живота на всеки има поне един човек, който е повлиял много сериозно, но който всъщност не познаваме. Такъв за мен беше Стойко Тонев – за читателите си известен като д-р Тони Филипов.
Нямах честта да го познавам лично, макар че общи познати имаме доста. Но смея да твърдя, че го познавах доста добре – защото чрез поредицата "Из делниците на един луд" прекарахме дълги години заедно. И си станахме на "ти" – като стотици хиляди други негови читатели.
Преди пандемията, любимото ми занимание беше да отида в събота сутрин на пазар, да успея да изпреваря повечкото ранобудни пенсионери, да купя каквото трябва (и малко каквото искам), а след това да седна в близката сладкарница и да почета "Делниците" и Reduta.bg като цяло. По цял ден съм все вътре в новините, но с "Делниците" винаги успявах да ги погледна под различен ъгъл.
Майстор беше докторът – майстор на перото. Почти 20 години и слабите места в "Делниците" не знам дали са били дори 20. А това е ужасно трудно за постигане – заради материала, особено през последните 10 години. Калпав беше, по-калпав става – старее, но не расте! Докторът обаче добре го рендосваше – никоя Байганьовска талпа не му се опъна! Огромно богатство е това – казвам го като човек с достатъчно опит в медиите.
Всъщност това е, с което д-р Филипов ще го запомня – че не пестеше! За всекиго по нещо и то така, че и най-големите баровци да си знаят какви пробити канчета са и по-важното – ние да знаем! Защото не знаем – и като не знаем, все пробит го нацелваме, където да си сипем доверието.
Докторе, не се оправи пустата журналистика, докато беше ти сред нас. Остави това, ами даже не е тръгнала да се оправя. Поне това да беше, та да не ни е срам сега пред теб, като те изпращаме по Вечния път. Обаче ще трябва – да се срамуваме! Аз лично се срамувам, че още не съм успял да направя достатъчно да съградим медия, на която всеки да се доверява на 99%. Че ако са 100%, значи сакатлък е станал голям. Надявам се обаче поне малко да съм допринесъл хората да се сещат, че като прочетат/видят/чуят нещо, трябва да не ги мързи и да цъкнат тук-там из нета да проверят така ли е, не е ли, колко е така, пък колко е иначе. Винаги и независимо кого четат/слушат/гледат! Надявам се, ама не много.
Обаче има една добра новина на изпроводняк, докторе. Като разбрах, че си решил да ни оставиш, рекох и пуснах една анкета – трябват ли ни медии изобщо? Честичко си го задавам този въпрос, особено като стане така, че поредната Тиква се прави на каляска и си мисли, че ѝ се получава. А тиквите, знаеш докторе, много хубава почва намират в България. Търкалят се наляво-надясно и са толкова много, че и свинете не могат да ги изядат! И все си мислят, че няма да им види човек семката - тикви, какво да ги правиш, само за тиквеник стават.
Но гледай ти, чудо – двама от трима викат на този мой въпрос, че има нужда от медии! Онемях - проверих IP-та, това-онова – бе не изглежда някой да се е засилил толкоз да бърника по кабели и битове. А и за какво - без келепир, сал за една гола слава баш с тая тема да се занимава. Явно ти, докторе, и малкото като теб достатъчно сте направили. Дано ние, които оставаме след теб, не го опропастим.
Прощавай, Стойко Тонев. И почивай в мир - до нови срещи през някой небесен делник!
Поклонението пред паметта на Стойко Тонев (д-р Тони Филипов) ще е днес, 3 февруари, от 14:00 часа в храм "Света София"
Автор: Ивайло Ачев