Както миналата година, така и сега, отново по коридорите на Образователното ведомство се усеща полъхът на поредната учебна година, която според чиновниците ще започне що-годе нормално.
От известно време насам министър Тодор Танев обикаля по медиите и дава ясно да се разбере, че реформите вървят, че ни чака чисто нов Закон за училищното образование, че той самият ще бъде безкомпромисен, ако някой кърти стара мазилка или слага дограма, докато децата учат, и че ловът на "мъртви образователни души" е приоритет номер едно. Иначе все още се ширят неясноти около субсидията на частните училища, а пък фонд „Научни изследвания“ се превърна в тема табу. Отвъд това – нещата вървят.
За да бъде всичко в тон с тази ефирна популистка нормалност, учителите също ще получат по-високи възнаграждения. Новите заплати засега обаче изглеждат като трудно достъпен мираж за последното тримесечие на годината. В провеждането на Държавните зрелостни изпити отново ще настъпят промени с цел ликвидиране на тазгодишните примери за крупни схеми на преписване...
Ала Истината не е въпрос на гледна точка!
Първият учебен ден ще е поредният, който започва ненормално, за България – най-бедната страна членка на европейското голямо „семейство” с много мащехи, доведени бащи, а сега и бежанци. Първият учебен ден ще е поредният ненормален „празник” за стотици директори на училища, едва закрепили разпадащи се паралелки, с по някой-друг седемнайсетгодишен социален маргинал или „мъртва душа“. Първият учебен ден ще е поредният под тягосната сила на извиващите ръка делегирани бюджети, които разглеждат ученика като пребиваваща саксия в класната стая.
Що се отнася до учителите, те отново ще стартират по ненормален начин своята борба с капризни родители, хормонално предозирани тийнейджъри, държавната образователна бюрокрация и повтарянето на един и същ непреструктуриран от десетилетия учебен материал. Учителката любима остава в песента на Росица Кирилова, защото сега даскалите са предимно обект на подигравки, системно финансово и морално унижение и дискредитация.
Но това се смята за нормално и заслужено отношение. Ако подарените букети на 15 септември можеха да говорят, щяха да разкрият красивото лицемерие на дечицата, наточили зъби да изкарат лесна учебна година, под приятелското покровителство на класната. Но на учителите им е лесно, уважаеми госпожи и господа, лесно им е, защото се занимават с поредните ненормалници, които Вие имате за писани яйца!
Поредният 15 септември ще започне ненормално и за хиляди родители, които се чудят от кой край да откъснат, за да пратят рожбата си в по-елитното квартално, районно или областно училище. Мисълта, че учебниците и пособията към тях струват плюс-минус минималната работна заплата, кара същите тези родители да изпитват острата нужда от Емиграция, заедно с децата си. Сега поне е актуално.
Усещането, че безизходицата се е настанила като Жълтата гостенка в домовете на повечето хора, помрачава представата за 15 септември като празник на знанието и просветата. А сладникавата мисъл, че „учебната година ще започне нормално”, надига отвращение в душата на родителя. Същото отвращение, което живее и в душата на учителя!
Ами учениците?!
За тях 15 септември е, меко казано, странен ден. Те не могат да разберат защо някакви хора „от Министерството” ги викат в 09.00 часа сутринта да слушат киселите клиширани речи на също толкова недоспали като тях директори. Не могат и да разберат кой е тоя пореден ненормалник, който е въвел матурите, та да няма отърване от това „скапано даскало”! Не могат да разберат как някой ще им забранява да си вчесват веждите в час, да качват снимки „у фейса” и да преписват от айфона. „К’ви са тия бе, дето на мен ще ми казват?!”
Цели класове са разделени на групички от по двама-трима, които не могат да понасят съседите по чин или онези, дето се опитват да изплуват от образователната тиня и отровената от мухозоли класна стая. Пазарлъкът с учителката започва още на 15 септември и ей така, с общи усилия, поредният ненормалник напуска образователната институция, станал повече говедо, отколкото човек!
И така..
Ненормално е да няма желаещи млади хора да стават учители, ненормално е да бъдат затваряни училища, ненормално е служител по чистотата, нает по оперативна програма, да взима повече от стартовата заплата на начален педагог, ненормално е образованието в страната да се превръща в търговия!
Общо взето, 15 септември е поредният ненормален ден в една ненормална държава, в която знанието не е ценност. Ценност е таблетът. Учебната година започва нормално само за Образователното министерство. За останалите тя е просто поредната.
Автор: Румен Скрински
