Снощи новородено момиченце беше захвърлено на поляна пред жилищен блок в "Обеля". Преди два месеца пък бебе беше изоставено в блок край варненската автогара. Месец преди това - друго новородено бе изоставено в коридор в болницата в Първомай. Да не говорим и за случаите, в които бебета бяха намирани изхвърлени в контейнери.
Въпросът е защо е нужно това да се случва. И дали държавата реагира адекватно на подобни случаи.
Отговорът е по-скоро не. Може би е време да осъзнаем, че понякога най-доброто за децата не е да са с родителите си. Защото тези родители не ги искат. А когато едно дете е нежелано, шансът му за щастлив живот намалява рязко. И всяческите усилия на институциите да открият родителите, да ги подвеждат под наказателна отговорност и едва ли не да ги задължават да се грижат за децата си, е поведение, от което никой не печели. Нито родителите, нито със сигурност децата.
Защото тези деца могат да имат шанс за щастлив живот. Ако ги отгледат хора, които ги искат и които ще ги обичат. Затова държавата трябва да започне широка насърчителна кампания родителите на новородени деца, които не ги искат, да престанат да рискуват живота им, а просто да ги оставят в дом за осиновяване. Бебетата се осиновяват относително бързо. Толкова много семейства чакат своето дете и толкова много семейства биха осигурили на тези захвърлени деца топлината и обичта, от които се нуждаят. Процедурата трябва да бъде бърза, лесна и безпроблемна. Това би било в пъти по-полезно и хуманно решение за справяне с нежеланите и изоставените деца. Защото алтернативата - бебета в контейнери и по поляни, е ужасяваща.
Автор: Десислава Любомирова
