Не качеството, а цените са по-големият проблем при сравнение на аналогични хранителни продукти в България и в Западна Европа. Това заяви в средата на отминаващата вече седмица министърът на земеделието и храните Румен Порожанов.
Коментар на редактора
Порожанов е напълно прав в констатацията, а тук говорим дори за ограничено поле на проучване. Сравнението е само между българския, австрийския и германския пазар. Ако бъде направено мащабно сравнително проучване, кой знае какви разлики ще изкочат. Защото дори минипроучване на Actualno.com показа каква е картинката в сравнение с Испания – както при месни продукти, плодове и зеленчуци, така и при пакетирани хранителни продукти например.
Оттук-нататък въпросът е какво ще последва? Отговорът е до болка ясен – абсолютно нищо. Защото самият земеделски министър заговори как щял да опита да направи мониторинг за сравнение на цените. И като го направи, какво от това – някой ще се трогне ли? Порожанов не си ли дава сметка, че за да има някаква реална промяна, трябват далеч по-различни действия? Например – сериозно проучване има ли обективни фактори за по-високата цена у нас, като например някакви допълнителни разходи. Ако има – какво може да направи държавата, за да намали ефекта на такива разходи – да речем премахване на бюрокрация. Ако няма – как държавата може да принуди международните производители да намалят цените. По принцип става с пазарна икономика, защото тя поражда конкуренция, само че това животно у нас не вирее. И заради това сега "държавниците" ни няма какво толкова да сторят – затова и Порожанов говори само за мониторинг.
