Родният парламентаризъм достига неподозирани дълбини. И продължава да копае дъното. В желанието си да имитират все пак някаква дейност, за да си заработват заплатите, народните представители все по-често прибягват до грозни нападки, грубости и обиди.
За бъдещите изследователи вероятно ще е интересно да се занимават с лексиката и стила на днешните депутати, но на нас, избирателите, ни идват вповече всичките им излияния. Каруцарският език по време на преките предавания говори не само за неуважение към институцията, но и за неуважеие към всички, които гледат и слушат пленарните заседания. Все едно се излъчват пряко не дебати между българските законотворци, а препирни от кварталния хоремаг. Или някакво посредствено риалити за аудиторията с IQ между 1 и 10.
И това съвсем не е от година или две. Парламентарните стенограми са изключително интересно четиво и всеки изкушен може да проследи висотите, които достигат пренията в годините. Но колкото и остри реплики да е имало между народните представители в миналото, дори когато из сградата са се разхождали кокошки, днешните ги засенчват. Пък и как да сравняваме бедните следосвобожденски времена или пък бурните военни и следвоенни години, изпълнени с преврати и превратности, с настоящето? Страната ни има претенции да е европейска. Народът ни минава за един от най-интелигентните. Искаме да се гордеем със своята азбука, писменост, наука и култура.
В отговор какво получаваме от този псевдоелит на нацията? Ругатни, стигащи дори до детски уши в прекия ефир. Всъщност, едва ли някой родител ще позволи на наследника си да слуша и гледа парламентарния цирк, но подрастващият си има смартфон и се радва на почти безконтролно ежедневие. Може да си цъка из какви ли не сайтове. И ще приеме за най-нормалното нещо човек да нарича някого тъпак, утайка, доносник и т.н., защото чува тези обръщения от най-високо място. От хора, на които е поверено управлението на държавата.
Обидите толкова зачестиха, че се превърнаха в обичаен стил на общуване между депутатите. Това, наред с калпавите закони и пълната незаинтересованост от проблемите на хората, доведоха институцията Народно събрание до критично ниски нива на доверие. Превърнаха сградата в циркова шатра. Защото тези, които я обитават, нямам предвид администрацията - тя си е на ниво, а депутатите - те демонстрират всеки божи ден интелектуалните си дефицити. Навират ни ги в очите и ни карат да изпитваме срам.
Липсата на елементарно възпитание у представителите на властта е обида за всеки българин.
Вулгарният депутатски език е камъчето, което може да обърне колата и хората да кажат баста. И да се разчисти пътят за президентската република.
Какво се получи тези дни? В желанието си да даде урок на Костадин Костадинов, Манол Пейков употреби подигравателно име, което светкавично обиколи социалните мрежи и заживя свой живот. Можем да разберем този ход на Пейков, в чийто интелект нямаме основания да се съмняваме. И на най-обикновените хора им е писнало от езика, който ползват депутатите от "Възраждане", а и не само те. Време беше за по-остра реакция.
Но може да се окаже, че подобен урок е излишен, защото няма ефект от него. Да се разграничиш от политическата Sancta simplicitas означава да не слизаш до нивото на обидите и подигравките, които са неин арсенал. Наред с това всяка атака към лидера на "Възраждане" сплотява феновете му. А видяхме как бързо нараснаха те.
Проблемите със скандалното поведение на депутатите може лесно да се решат, като вместо налагане на глоба се приложи отзоваване. Изречеш обида - вън. Държиш хулигански език - вън. И без право на ново явяване на парламентарни избори.
Това, разбира се, няма да го гласуват. Сега има някаква смешна санкция в още по-смешния парламентарен правилник. Но той е друга тема. Скоро ще видим чисто новия и можем само да се надяваме в него депутатите да запишат поне една важна точка. Червена, с цифра 18, която да се слага при преките излъчвания.
Автор: Стефан Стефанов
