Нормално е да има изненадани, които да питат кои са "Величие", кой е тоя Полковника, кой е оня другия, как му беше името - високия, въобще, откъде, как, защо. Със задаването на самия въпрос питащият разкрива нещо за себе си, което е повече от сигурно - че основно се информира от традиционите медии и, да кажем, поостарелия Фейсбук, където плава в нежната обвивка на поостарелия си балон. Разбира се, ни най-малко не бихме посъветвали този учуден човек да си набавя информация от TikTok и нека му спестим безценните часове от ежедневието, които може да погуби и без да си сварява мозъка. Но да се ориентира в подкастърския свят на ютюб - това вече е препоръчително.
Защо? От няколко години имам метод, с който се опитвам да прогнозирам колко ще гласуват за "Възраждане" на изборите. Методът е прост - достатъчно е да преглеждате броя гледания на основни гости на канала на Карбовски и на Поглед.инфо. Винаги малко "на око" и малко на интуиция, но си личи, че гласуващите за "Възраждане" са около едни 300 - 400 000 души в страната, защото долу-горе толкова е постоянната публика, която има специално отношение към подкаста. Защо това "проучване" е представително? Защото когато подкастът се е разположил явно в една определена политическа ниша, е естествено той да се следи основно от членовете на същата ниша. Ако интересът към подкаста с времето се разширява, може да се предположи, че расте и електоралната жилка, която да се усвоява от конкретната партия. В случай, че гледаемостта спада, значи и партията ще върви назад.
Какво общо има това с "Величие"? Ако прехвърлите нещата назад в подкаста на Карбовски ще видите, че една от ранните появи на Полковника има близо 900 000 гледания. А с общо около 5-6 появи само там, той общо е бил гледан над 3 милиона пъти - само там. Към това прибавете още стотици гостувания къде ли не; числото спокойно може да стигне до 10 + милиона. За ютюб няма значение дали гостът говори в последната кабеларка, при начинаещ подкастър или в национален ефир. Появата на някой в маргинално предаване не е никаква пречка за разпространението на видеото, в случай, че зрителите са го намерили за интересно. Последното е едновременно форма на справедливост - дава се шанс на малки и независими медии да конкурират големите мастодонти, но и форма на риск - защото същите малки и независими медии могат да са част от добре структурирана мрежа на влияние, която да следва обща цел и да се финансира от един и същ политически, или направо геополитически ментор. Прибавате още една особеност: че основният слоган на посткастърския свят от години вече е: "Това никога няма да го видите по телевизията". С други думи, намираме се в едно революционно подземие. Долната земя, където черните овни носят на бивните си златните истини, които телевизията горе прикрива - настоява се за това. А дали е така? Отговорът не е толкова интересен, колкото позата. Понякога в Youtube се говорят верни неща, понякога лъжи - както навсякъде другаде.
Все по-лесно ще става, съответно, да се прави пробив в политическия елит без въобще някой да е припарвал до традиционна медия. Кой български политик е натрупвал 10 + милиона гледания? Възможно ли е хипнотизаторът да стигне далеч, ако няма своя най-верен помощник - алгоритъмът, който да разширява обхвата спрямо собственото му умение? Разбира се, тези неща са ясни отдавна и се знаят. Но понеже се оказа, че има изненадани, които питат - отговаряме.
Автор: Райко Байчев
Още по темата за "Величие":
Как според Николай Марков и Ивелин Михайлов България ще се озове в Г-7 за петдесет, сто години
