Сюрреализмът е течение в изкуството и мъртво течение в българската политика и прокуратура. Човек дори и добре да живее, един ден прочита следното:
Мая Манолова: Настояваме Борисов да върне уреда за варене на компоти.
Разбира се най-правилното, което човек може да направи е да се обади на личния лекар, да си насрочи час за психиатър и там да разкаже:
Събудих се една сутрин и видях как Мая Манолова настоява Борисов да върне уреда за варене на компоти. Психиатърът обаче ще го разочарова - той е прочел същото заглавие и не минава нито ден без да си спомни за него и да помисли дали също не трябва да посети свой колега. Не, това е истина: жилището колега на Манолова е бил претърсен, твърди тя, за наркотици, но са намерили основно уред за варене за компоти и са го конфискували.
Казанът е конфискуван и престъпността е победена, родителите на Тишо вече няма да има в какво да варят зимнина, е кулминацията от случката.
Къде е Самуил Петканов, къде са Не!Новините? Човек очаква да види отдолу познатия подпис zhelyo, но не - вижда нов политически скандал, който се задава на фронта. Компотът е фундамент, сюрреалистичен възел около който се заплитат всички възможни власти и всички възможни публики.
Но нещата не спират дотам.
Ако човек все пак бъде уверен от психиатъра си, че е реалист в сюрреалистична държава и това не са налудничави редове, които съзнанието му коварно халюцинира, се стига до следващото.
Прокуратурата съобщи за убийството на 400 декоративни рибки.
Случката е наистина вандалска и неприятна - какъв е тоя човек дето избива 400 декоративни рибки и необезпокояван ходи на свобода? Изглежда като излезнал от онова жестоко стихотворение на Константин Павлов, но прокуратурата - пардон, декоративната прокуратура - уверява - тук няма метафори. Има престъпник, има преследване, има санкции, има наказание. Това вероятно е първата част от серията действия, които щяха да бъдат предприети, за да се получи големия рестарт на Прехода. Започваме от 400-те декоративни рибки, част от СИК и ВИС, плували в аквариума на Георги Илиев и всички паметни персонажи от 90'те, които днес, ако са отървали въпросния разстрел, съществуват по нов начин и май много по-добре.
Така може да изглежда новата конституция - буркан за варене на компоти с умрели декоративни рибки. Както пееше Иги Поп: рибата мълчи, защото знае всичко.
Автор: Райко Байчев