Оставката на Корнелия Нинова очаквано не беше приета и тя остана начело на БСП. Това може да е добре за самата нея и за най-приближения неин кръг, но за партията е доста зле. Не само защото БСП се топи като влияние в обществото, а защото просто изчезва пред очите на онези, които с цената на много усилия, компромиси и битки работиха за този политически бранд три десетилетия.
Едва ли някой ще оспори фактите. Каквито и проценти и абсолютни числа да цитираме, днес БСП е четвърта политическа сила. И е във властта с цената на огромен компромис. Нито едното, нито другото ще я тласнат към политически разцвет. Напротив, симпатизантите, избирателите на тази партия все по-често пускат различна бюлетина.
Всеки, който стъпи на политическата сцена, дърпа гласове най-вече от БСП. Защото нейният електорат е сравнително податлив на внушения. И все по-малко харесва внушенията, идващи от "Позитано" 20. Не друг, а самата Елена Йончева определи последния конгрес като "срамен и режисиран".
Какво щеше да се промени, ако Нинова беше отстъпила лидерския пост на някой друг? Да, зависи на кого, защото ако беше Крум Зарков, партията би имала една посока на развитие, а ако беше изгоненият вече Кирил Добрев посоката би била коренно различна. Но и в двата случая бъдещето пред партията би изглеждало малко по-стабилно или поне би имало някакво бъдеще.
За голямо съжаление, в днешната БСП почти нищо ляво не остана. И анализатори, и обикновени социалисти смятат, че тя все повече се доближава до десния национализъм. Липсата на ясни леви послания и желанието на младите около Нинова да звучат модерно изграждат на БСП един облик, който не изглежда нито ляв, нито социален.
Ходът на Нинова да подава оставка с мотив, че поема отговорност за катастрофалния (според собствените и́ думи) изборен резултат беше изтълкуван по много начини, но надмощие взе твърдението, че ето - във властта сме и не е сега моментът да си сменяме лидера. Самият лидер е министър в сегашната конфигурация, а в следващата - не се знае.
Що за теза е това? Като че ли най-важното нещо за една партия е да е във властта, а не да запази своята идентичност. Ето това е базата, на която се раждат прогнози за нов ляв политически субект.
За щастие, има все още някакви фигури в и около БСП, които изглеждат като автентично леви и са сравнително компетентни, за да провеждат адекватни политики. Но дните им на политическата сцена са преброени и едва ли ще смогнат да реализират каквото и да било ляво - нито като визия, нито като действие, защото БСП изчезва. Не че в това има някаква драма за обществото. Соцпартии са се занулявали и в други страни - в Унгария, например, както и във Франция.
Факт е, че още от времето на вътрешнопартийните опозиции в лицето на социалдемократите около Николай Камов, през излизането на Георги Първанов и Румен Петков, та до отстраняването на Татяна Дончева и Мая Манолова БСП някак си оцелява. Но винаги с негативни послания, дори понякога с остри конфликти между бившия и оставащия лидер. Апропо, Нинова със сигурност знае, че ако някой друг застане начело на партията, нейната съдба ще е същата, като на прогонените Виденов, Първанов, Станишев и Михаил Миков.
Кадровите скандали не подминаха и вестник "Дума", откъдето беше изгонено не само ръководството, но и знакови журналисти. Ако за нормалните медии това е просто кадрова промяна, то за един партиен орган е прокарване на друга линия и желание за скъсване с досегашната.
Президентският изборен успех се експлоатира доста успешно от сегашното ръководство, но то живее в параноична разкраченост - от една страна уж подкрепя Румен Радев и се радва на успеха му, а от друга неистово се бои от възможността около президента да се създаде нов политически проект. За такъв се говори поне от 5 години, но може би скоро ще видим нещо реализирано, защото всяка идея за ляво у нас се сблъсква с въпроса "Кой ще ни даде електорат". Е, Радев електорат си има. До голяма степен това се дължи на фигурата на вицепрезидента, защото Илияна Йотова е човекът в тази двойка, когото червените избиратели разпознават като свой. Макар към момента тя да отрича, че се готви нов проект (разбира се, тя не би признала подобно нещо, бидейки вицепрезидент), комбинацията между двамата се оказа доста по-успешна от очакваното и гаданията накъде ще е ориентирана една бъдеща формация скоро може да добият ясно очертана реализация.
Впрочем, проблемът на БСП далеч не е само поради лидерството на Нинова. Още през 1991-92 година зрееше вътрешнопартийният сблъсък дали да се запази социалистическият характер на партията или да се вземе курс към тотална социалдемократизация. На фона на онези процеси обаче надделяването на социализма изглежда обяснимо. Какво щеше да стане, ако партията беше решила на стане социалдемократическа още тогава? На първо място, дългият път към членство в Социнтерна нямаше да е толкова дълъг - чак през 2003 БСП беше приета там, а след още две години - и в ПЕС.
И едва ли с днешна дата представители на БСП щяха да ръсят антимигрантски бисери, подхождащи повече на Валери Симеонов, както и шегички по адрес на различната сексуална ориентация, звучащи а ла Волен Сидеров. Впрочем, самата Нинова неведнъж се е обявявала под сурдинка, за близост с тези формации. В самата партия това даде повод за спорове около идеята за консервативен и либерален социализъм. Споровете може и да се продължат в годините, но от самолет е видно, че лявото, олицетворявано от БСП, отива у лево.
Дори един от бележитите стратези на партията - Валентин Вацев, прогнозира, че до края на годината от БСП ще се роди нова лява партия, каквото и да означава това.
Че нова лява формация ще има, е сигурно, но дали точно от БСП ще се роди? Край Радев отдавна загрява Мая Манолова, която и като омбудсман, и като депутат успя да напипа най-болните за обществото теми и като нищо може да продължи развитието си като един харесван от левите хора лидер на формация. Тази нова формация вероятно ще включва и други лявоцентристки политически субекти, но това очевидно все още не е докрай избистрено. Пък и дали ще е точно Манолова начело или друга разпознаваема фигура, е рано да се прогнозира.
Дали пък лявото у нас не отсъства, защото вече почти няма и автентично дясно? И дали тезата "няма ляво и дясно, има практически цели" не е всъщност бъдещето на родния политически живот?
Теоретиците със сигурност ще потърсят и ще намерят както формулировки, така и обяснения на този процес към унификация. Но за практиците и вляво, и вдясно остава да решат какви политики ще предложат, за да има някаква идеология. Защото тя все по-трудно се открива, затрупана от лобизъм, интереси и болни лични амбиции.
Автор: Евелина Гечева
