Откакто преди седмица проблемът с мигрантите се завърна с пълна сила, срещам мнения най-вече колко е добре, че България е такава държава, каквато е – непривлекателна, та те не идват насам, а драпат за Гърция. И тези мнения почиват както на възхвала на политиката на Бойко Борисов, така и на гледната точка, че има едно хубаво нещо в управлението ми – точно тази непривлекателност. Разбира се, и в двата случая се посочва, че поне с Реджеп Ердоган добре се разбира.
Лично аз се срамувам. Защото за мен развитието на нещата дотук показва много точно що за общество и държава сме. Ние повече прилягаме на нравите на общество, което предпочита бащицата да казва, то да изпълнява, да не взема никакви решения и съответно да няма никакви отговорности. Не че някой здравомислещ вижда нещо по-различно, но пак е обидно.
Една от много четените новини на тема "мигранти" в Actualno.com е "Гърция с много сурови мерки срещу нелегалните опити за влизане в станата" И във Facebook страницата ни всички коментари бяха в стил "браво", "така се прави" и т.н.
Така се прави – но само когато имаш истинска държава и общество, което го е грижа за нея. Гърция и исторически е считана за люлката на демокрацията. През годините от неуспешния преврат срещу Ердоган Гърция не му върна ей така, без съдебно дело, нито един избягал от търсените като съпричастни турски граждани от режима на съвременния султан. България, за сметка на това, предаде – с камионетката на МВР до границата, човек, поискал политическо убежище. И го върнахме при изрично съдебно решение, защото Абдуллах Бююк беше подал молба за политическо убежище. Но в България съдът не го считаме за крайна инстанция, като не ни изнася, особено хората с повечко власт. В България я караме както кажат силните на деня. В Гърция не е така – има съд.
Да, искам да е като в Гърция. Да, сега гърците са под натиск, но ще се защитят, защото се уважават и обичат държавата си. Ако бяхме в тяхната ситуация, съм убеден, че щяхме да се провалим. Защото отдавна сме останали само на голо викане "Българи – юнаци" по празници, но в делниците всеки гледа за себе си. Малкото, които надигат някакъв глас, биват моментално смачквани от придворните слуги на машините на силните на деня. Ако сега се наложи да браним границата и като доброволци, в помощ на армията ни, колко ще са доброволците?
Автор: Ивайло Ачев
