"Оскар"-ите щяха да минат долу-горе незабелязано, ако не беше знамето ни, което се поразвя малко на сцената. Разбира се, българската следа в подобни събития винаги е гордост. И сега ще използваме този повод, за да връчим и нашите "Оскари"-и, една твърде драматургично напрегната среда: политическата.
1. За най-добър сценарий - Изборния кодекс
Всички превратности около Изборния кодекс, предложенията, връщането назад, странното (или не чак толкова) разминаване между Борисов и Цветанов, оттеглянето от преференциите и връщането им обратно: само в рамките на няколко дни се оплете достатъчно сложен сценарий, който би могъл да държи напрежението и на най-взискателния зрител. Кулминацията в цялото това нещо е впрочем момента, в който Борисов се появява от нищото като deus ex machina и вслушал се мъдро в общественото недоволство мъдро решава да оттегли предложенията и да ги остави за...примерно лятото, когато всеки е на море и не му пука. Този обрат, който вече стана основен художествен елемент от управлението на ГЕРБ, действа на принципа: "Ако стане". Еми не стана.
2. За най-добри поддържащи роли - Нинова и Цветанов
Почна се долу-горе от това изказване и оттогава насетне няма спиране - Цветанов обвинява БСП във фалшиви новини, БСП твърди, че е фалшива новина това, че техните фалшиви новини са фалшива новина, а Цветанов, убедено, твърди, че фалшивата новина, че техните фалшиви новини са фалшива новина, в крайна сметка - следете ми моля мисълта, тя не е и моя, а на Цветанов - е фалшива новина.
В идните месеци ще има още много забавни сблъсъци между тези двамата, които ще следим с особена липса на интерес.
3. За звуков монтаж и визуални ефекти - патриотите
Нека обясним - този приз се дава за Симеонов, който постоянно казваше, че думите му за "уж увредените деца" били извадени от контекста. Демек, някакъв сериозен монтаж, който ние не може да схванем като хората. Все още не сме го схванали наистина. Затова - Оскар.
4. Бареков - за чуждестранен филм
Гастролът на Бареков в Европейския съюз започна с много славни очаквания и завърши с негови самопризнания, че там се чувствал като в каторга и сега бленувал да се върне в България като учител по литература. Тук има особен сантимент, емигрантска напрегнатост, носталгия по българското, локална прелест: въобще всичко онова, което един чуждестранен филм, номиниран за "Оскар", би трябвало да предлага.
5. Цялостно творчество - 10 години ГЕРБ
Тази година верно стават 10, тук-таме с някои паузи, точно толкова дълги, че да може да се каже "Абе тъкмо бяхме почнали да ги правим нещата, обаче ни пресякоха ентусиазма за половин-една година и трябваше пак да почваме от начало". Тези 10 години ще бъдат запомнени с две паралелни реалности - едната е на цитирането на километри магистрали, увеличение на заплатите, икономически разцвет и просперитет от страна на властта, а другата е стандартно чувство за лепкава безнадежност от другата. В това няма нищо ново - но статуетката е готова, чака.
Автор: Райко Байчев
