Не е лесно да се следят всички криволичения в разговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ. Вторите твърдят, че няма да подкрепят правителство на първите, Борисов пък иска първо да чуе министри, в случай, че ще се излъчва правителство при втория мандат, заговори и за ротационно управление. През това време Карадайъ сякаш изревнува, че нещата до момента се развиват без допитване до ДПС, а съвършено вярно е казаното в този текст - че ГЕРБ имат план Б и винаги могат да прибягнат към коалиция с БСП и ДПС, но най би го устроило да управлява заедно с ПП-ДБ, в случай, че получи най-важното, което му е необходимо - гаранция за собствената му неприкосновеност (цитирам думите на социолога Първан Симеонов).
Така или иначе обаче ГЕРБ в момента е в изключително изгодна позиция. Трябва да се добави - неочаквано изгодна. Ако се върнем две години и половина назад, днешната ситуация би изглеждала като невероятна развръзка на онзи капан, в който Борисов бе влязъл: изход от пълната изолация не се виждаше въобще. Припомням: нямаше нито една партия, дори ДПС, която да не стоеше затворена към ГЕРБ. Нещо повече - реториката срещу Борисов бе повсеместна и единственото, което имаше значение, е кой ще я използва най-добре, за да постигне най-високо доверие в предстоящата работа по изчегъртването на ГЕРБ. На протестите през лятото на 2020-та например имаше дори караници: от БСП негодуваха, че вдигнатия юмрук на Радев носи повече дивиденти на него, отколкото на тях, а от "Демократична България" не разбираха защо протестите вкарват най-много привърженици в лагера на Слави Трифонов, а не в техния. Тоест, че Борисов е почти свършен, изглеждаше ясно, чуденето бе само за състезанието между новите му заместници.
Но ето как в момента нещата изглеждат.
Първо, Борисов трудно може да загуби, каквото и да се случи. Неговите избиратели очевидно не показват склонност да се скандализират - щом през 2023-та, след купища скандали и въобще една малка епоха, все още гласуват за Борисов, то ядрото, което е останало, въобще не се интесува от това дали ГЕРБ ще управляват с Асен Василев и Христо Иванов или с Корнелия Нинова и Карадайъ. Съвсем различна е ситуацията в ПП, която би могла да повтори плачевния опит на Реформаторския блок, понеже Борисов, както бе казал един, е "майстор на задушаващата прегръдка в коалиция".
Второ, ГЕРБ в широк смисъл просто излязоха от изолацията, в която бяха попаднали - а това е най-голямата ценност. Много по-трудно вече може някой да гради партийна мощ с разгромяващи лозунги срещу Борисов. Не е бил на власт вече две години и нещо и ако можеше да се случи съдбоносна промяна, моментът бе изпуснат - фиаското с ареста например бе знаменито.
Трето, Борисов в момента е много по-повратлив във всички посоки. Би могъл да играе за хартиена коалиция с БСП и ДПС, може да сваля съветски паметници с ПП и ДБ, може да получава неочаквана подкрепа, ако се наложи, тук-там от ДПС, "Възраждане" или "Има такъв народ". Последните например вече са много по-яростни критици на ПП, отколкото на Борисов и ако предположим, че биха подкрепили някого за нещо, то това е именно онзи, който трябваше да изчегъртат.
В това минно поле да се прояви оптимизъм значи да се прояви наивност. И ако кметските избори през есента довършат ситуацията отново в полза на Борисов, това би означавало краят на един процес. Който не започна.
Автор: Райко Байчев
