Езикът на българските политици никога не е бил особено изискан. И все пак, преди 20 и дори преди 30 години се смяташе за хулиганство дори употребата на една по-фриволна фраза. Новата реколта депутати обаче не знае граници. Особено впечатлява езикът на тези, които по професия са уж отдадени на словото.
Огняро-сценаристите на Слави Трифонов надминават и най-смелите очаквания. Изказът на техния лидер също. Влизането и престоят им в политическия живот на България може да се обобщи така: Дойдох, видях, напопържах.
Нула конструктивност. Нула последователност. И нула потенциал за политика - това е "Има такъв народ". За огромно съжаление, те провалят всичко, с което се захванат - от проект за премиер и правителство, та до най-обикновени изказвания с претенции да са политически.
Критериите за това кое е шега и кое - откровена простотия, са нещо общоприето, макар да варират и според индивида. Но ето - аудиторията реагира със спонтанно негодувание на "смешките", които ръсят хората на Слави. Понякога те не просто преминават границата на добрия тон, но и издават сериозен интелектуален дефицит.
Защото как другояче можем да определим изказване на Тошко Йорданов срещу Радан Кънев в Twitter, което буквално гласи: "Радан с рози закичи, Че е на@@@@ н да не личи".
Мярката е това, което те прави оригинален. Нейното надхвърляне те слага в графата на обикновените псувачи, по някаква случайност маскирани като сценаристи.
Впрочем, самочувствието на тези хора е потресаващо. Все едно не са сценаристи в някакво телевизионно шоу, пък било то и най-влиятелното в малка България, а носители на Нобели, световни капацитети в нещо или холивудски звезди. Изказванията им винаги са като от последна инстанция и по това много се родеят с тези на бойкоборисовите хора.
Водачът на депутатите на ИТН вече вдигна твърде високо летвата на изящната словесност с последните си туитове. За разлика от Тръмп обаче, Тошко Йорданов няма големи шансове да бъде баннат от тази социална мрежа, все още едва ли е забелязан. Макар целта му да е същата - скандализирайки, да печели популярност. Защото тълпата обича простотии, радва им се и гласува за тях.
Да, ама не.
Лично познавам гласували за ИТН, които вече горчиво се разкайват. "Много им е ниско нивото", ми плачат тези откриватели на топлата вода. На тях им припомням някои от титаничните текстове и скечове от шоуто - няма как интелигентен човек да съчини и най-вече да тиражира такива простотии.
И още един цитат от Тошко Йорданов: "Сега, ако с третия мандат ДБ, изправи се, влез-излез, ДПС и ГЕРБ (с гласуване или излизане) направят кабинет може да им кажа, че са долни политически “джендъри”, като употребя разговорната дума на “джендъри”?
Представете си подобен туит, написан от който и да е европейски политик. Тошко Йорданов, бидейки в Twitter, може пряко да ги наблюдава - какво пишат, как го пишат. Кратки съобщения какво са свършили, какви предложения са внесли, с кого са се срещнали и какво са обсъдили. Във всеки случай, ако някой си позволи израза "долни политически джендъри", моментално отива на съд. Може и по няколко обвинения, не само по едно, драги ми Смехурко.
Петър Илиев, макар и да не е сценарист, просто взриви аудиторията със своята арогантност и агресивност. По-неуравновесен индивид май не се е включвал в българската политика. Някои го сравниха с по-скандалните изяви на Сидеров, но всички знаем, че Сидеров играе роли според моментните си нужди. Докато Илиев си беше съвсем натюр - игра самия себе си такъв, какъвто си е.
Проблемът, както казва един приятел, е хардуерен - самите хора са си такива. За тях бъзикнята е ежедневие, хъшлашкият език - нормална работна среда, подигравките - нещо, с което са свикнали. Това са нещата, с които си вадят хляба от години. Те нито могат, нито искат да бъдат други. Надянали са ореол на бунтовници (каквито далеч не са), облекли са сака да изглеждат като политици (каквито също не са) и смятат, че светът е длъжен да посреща и изпраща с аплодисменти всяко тяхно изпълнение.
Няма как да се случи.
Многострадалната българска аудитория вече се е нагледала и наслушала на Марешки, Волен, Cимеонов и подобните им. И иска интелигентни и компетентни хора. Не шоумени с поразяващ език и скъсани дънки. Не мислещи се за пъпа на света автори на смешки.
Колкото и да не им се вярва, в политиката те бяха дотук.
Автор: Евелина Гечева
